Замисляли ли сте защо едни хора се обиждат лесно на определени стимули като коментари, забележки, реакции на другите, а други – реагират на същите със смях или дори не ги забелязват? Какво отличава едните от другите, и в какво се състои психологията на обидата? Защо всъщност се обиждаме?
Защо едни хора се обиждат лесно, а други – не?
Обидата характеризира негативно психологическо състояние, задействано от израз, изказване или поведение, които се преценяват като унизяващи, обидни и нетактични. Обективно погледнато думите не са обидни или не, те са в същността си неутрални.
Думите се превръщат в обидни едва, когато ги възприемем или изтълкуваме като такива. Дали ще се обидим или не, зависи в голяма степен от собствените ни мисли, възприятия, самооценка и минал опит.
Една част от нас притежават по-крехко его, по-уязвима самооценка и се чувстват по-несигурни в себе си. В резултат на това човек е склонен да тълкува поведението на другия като нараняващо, враждебно и заплашително, дори когато той изобщо няма такива намерения.
… когато се окажеш лице в лице с истината, понякога е необходимо да се обидиш сам. – Гюс Ван Сант
Хората, които лесно се обиждат, реагират прекомерно на случайно подхвърлени фрази, коментари и критика. Те се чувстват дълбоко наранени и на свой ред реагират с възмущение, отхвърляне, обиди, обвинения и т.н.
Много често се обиждаме на неща, в които самите ние съзираме истина, както казва Гюс Ван Сант. По този начин думите на другия засягат неща от нащия характер и личност, които самите ние критикуваме, обиждаме вътрешно и не харесваме.
За някои хора обидата е повече от моментно емоционално състояние. Тя е начин на живот, който ги кара несъзнателно да очакват, че ще бъдат обидени, а така нареченото очакване лесно намира за какво да се „хване“. На какво се дължи това?
Как миналото се отразява на реакциите ни към настоящето?
Повечето хора, които лесно се обиждат са преживели нещо нараняващо и дори травматично в миналото, което не са преработили по здравословен начин.
Така те продължават да „пречупват“ настоящето през призмата на миналия си опит, а настоящите случки извикват миналото във всеки удобен случай. Така уж невинен коментар или изказване могат да отключат вълна от емоции, които сякаш нямат нищо общо с настоящата ситуация, И често е точно така.
А какво е обидата? Това е товар от стари мисли и емоции.
– Екхарт Тол
Психологически факт е, че когато сме преживяли нещо травматично в миналото си, нервната ни система стои в режим готовност за реакция(режим „бой се или бягай“), за да ни предпази.
Това е стратегия за справяне, която цели да запази нашата безопасност. Но също така нейната непрестанна готовност ни прави склонни да тълкуваме всичко като заплаха за нашата личност, самооценка и его, и да се обиждаме твърде лесно.
Обидата е в основата на агресията и враждебното поведение
Когато са обидени, повечето хора, реагират прекомерно (acting out) с пасивна или директна агресия, с която целят да отвърнат на своя (предполагаем) нападател.
Състоянието на постоянна вътрешна обида е в основата на враждебното и агресивно поведение. Враждебните хора често възприемат поведението на другите като враждебно и реагират агресивно (защитно), след което опитът на отсрещната страна да се защити се възприема като доказателство за първоначално възприетата заплаха.
И все пак, повечето хора, чиито думи или действия са били възприети като обидни, нямат намерението да обидят. Може да тълкуваме поведението им като грубо и неемпатично, но както вече споменахме думите в същността си са неутрални. Дали да се обидим или не, избираме ние.
Как да излезем от порочния кръг на обидата?
Най-важните въпроси, които трябва да си зададем, когато се обидим са следните:
- Защо всъщност това ме обижда / наранява толкова много?
- Тази емоция със сегашната ситуация ли е свързана, или е ехо от миналото?
- Кой „червен бутон“ у мен натиснаха думите на другия? Къде ме отвеждат те?
- Коя рана в себе си трябва да излекувам, за да спра да виждам миналото в настоящето?
Първият въпрос ви кара да насочите погледа навътре в себе си, вместо да обвинявате другия за емоциите, които изпитвате, Дали да се обидите или засмеете, е вашата лична отговорност. Защо избрахте да се обидите и къде е вашата лична отговорност за начина, по който се чувствате?
Ако някой ме обиди, това е неговата работа, такава е неговата склонност, такъв е неговият нрав. Имам собствен нрав, както ми беше даден от природата и ще оставам верен на природата в действията си.
– Марк Аврелий
Следващите въпроси целят да открият какво у вас стои неизлекувано, къде е вашето уязвимо място, травма, болезнен спомен, който преживявате в настоящия момент отново и отново?
Всички ние имаме „червени бутони“ или травми, които могат да се активират от случайно подхвърлена дума, коментар, действие. Трябва да знаем, че прекомерната реакция „тук и сега“, е просто ехо от миналото.
Някаква рана стои в нас и чака да бъде излекувана. Една болезнена история чака да бъде разказана по нов начин. Другите хора в настоящето ви помагат да видите кои са вашите „слаби места“, на които трябва да обърнете внимание и за които трябва да се погрижите.
Автор: Екатерина Кьосева
