Тъга…мъка…тишина…празнота…меланхолия…Или просто самота…С тези думи най-често я асоциираме. Имаме чувството, че Бог… светът…всички са забравили за нас. Сякаш стоим далеч от моста, който ни свързва с обществото. Сякаш никой не иска да достигне до нас. Да ни подаде ръка. Да ни избави от агонията на самотата. Но дали винаги сме сами, когато сме самотни? Изгубили ли сме смелостта да избягаме от нея?
Понякога сме заобиколен от хора
Животът край нас кипи и всички са жизнени, активни. Разперили са криле като птици. Политат всички заедно. Напред и нагоре. Към небето. Към мечтите. Цялото ято лети към крайната си дестинация. Но дори и да сме част от него, да сме заедно с всички, понякога се чувстваме излишни. Чувстваме се като натрапници. Чувстваме се самотни… Не сме на мястото си. Сякаш никой не ни разбира. „Намираме се сред общество, а сякаш сме в пустиня“, както е написал Иван Вазов в повестта „Немили-недраги“. Сплотеността, единството на останалите ни кара да се чувстваме дори по-излишни. По-малки… По-самотни…
Но понякога успяваме да се впишем в ятото. Намираме синхрона, с който летят останалите. Ставаме част от тях. Тогава забравяме какво е самотата. Забравяме какво е да си ненужен. Намираме нов дом. Ново семейство. В този момент усещаме и безспорното щастие. Усещаме свободата, разперили криле в небето. Носим се волно. Безгрижно. Знаем, че има някой, който пази гърба ни. Знаем, че има на кого да разчитаме. Знаем, че те ще ни хванат, ако започнем да падаме. Няма да се опитат да счупят крилете ни като останалите. Напротив! Ще ни помогнат в трудните моменти. Може би дори ще са силни вместо нас. Ние също ще сме там, когато те са в нужда. Затова и ще се чувстваме по-сигурни и по-спокойни.
Самотата и щастието обаче са персонален избор
Те зависят от нашите възгледи и разбирания. Ако се чувстваме самотни в ятото… Ако мислим, че сме излишни… Винаги можем да отлетим в друга посока! Да намерим ново ято. Птици с нашия цвят – такива, от които не се различаваме. Такива, които ни разбират и подкрепят. Нужно е да можем да сме господари на себе си. Да имаме силата да се стремим към среда, която е подходяща за нас и в която ще сме сякаш у дома. Така избираме щастието пред самотата. В противен случай вечно ще се чувстваме изолирани. Вечно ще бъдем сред неправилните птици. Макар и на свобода, ще сме сякаш в клетка. Затова вместо да сме затворени душевно, по-добре да съберем необходимата смелост и да поемем по пътя към щастието. Така ще се чувстваме свободни. Ще сме направили и първата стъпка към мечтите си.
Ние управляваме полета на живота си. Ние избираме и към какво летим. Дали към самотата… или към щастието.
