На всеки от нас се е случвало да повишава тон по време на спор. Може би сте попадали в свади с несговорчиви съседи, с твърдоглав колега или с несъобразителна съквартирантка. Каквато и да е причината за спора, понякога стигаме до степен, в която виковете надделяват над аргументите. Оказва се, че крясъците по време на разправиите не само намаляват ефективността на думите ни, но показват и липса на увереност, че можем да въздействаме върху отсрещния човек.
Хората често са сигурни в съжденията си и викането по съседи, познати или колеги идва от неумението да убеждаваме околните, смятат психолозите. Много проучвания показват, че когато става въпрос за качества като креативност, морал, атлетични способности, повечето хора възприемат себе си като по-значими от останалите. Това самочувствие обаче не покрива начина, по който възприемаме собствените си социални умения и преценката на хората за нас.
Подценяваме способността си да убеждаваме околните
Често подценяваме способността да въздействаме на другите – нещо, което вълнува психолозите от десетилетия. Проучванията показват, че хората са склонни да приемат, че другите не изпитват интерес към тях, докато е точно обратното. Хората често смятат, че непознатите не ги харесват и са убедени, че много трудно непознат човек може да бъде убеден да откликне на някаква тяхна молба.
Именно това е причината за виковете по време на спор. Докато вярваме, че сме по-информирани и способни от събеседника си, както и безпристрастни, това усещане ни кара да смятаме, че на всяка цена трябва да бъдем чути.
Но в същото време ние вярваме, че притежаваме способността да убеждаваме околните, създавайки несигурността в себе си, че никой не се вслушва в нас. Тогава повишаваме тон, защото мислим, че само това е начинът да накараме другите да се чуят аргументите ни.
Викането не дава резултат, какви стратегии да приложим
Всеки, който е попадал в спор, знае, че идва моментът, в който е много трудно да не повишиш тон. Но много изследвания показват, че крещенето е далеч по-неефективно в убеждаването на околните, особено ако те вече не са убедени в правотата ни.
Необходимо е да прибегнем до по-различна тактика – да посочим къде се къса връзката между разсъжденията и реалните действия на човека отсреща. Има ли разминаваме между това какво те препоръчват някой друг да направи и как се разминава то с техните реални разбирания? Например ако някой има доверие на своя лекар за медицински проблем, който не е свързан с COVID-19, но не би приел професионален съвет във връзка с COVID-19, това психолозите наричат скъсване на нишката в диалога. Същото важи за човек, който препоръчва на родителите си да следват всички препоръки срещу COVID-19, но той самият отказва да ги прилага.
Друга добра стратегия при убеждаването на събеседника е да задавате въпроси, тъй като изразяването на мисли и гледни точки привличат вниманието и търсенето на отговори. Дори да крещите, докато лицето ви почервенее, другият човек въобще няма да ви чуе и това няма да промени нищо. Но ако накарате събеседника си да разсъждава върху въпроса, има голяма вероятност той да покаже какво наистина мисли и защо.
Когато следващия път попаднете в ситуация, в която сте на ръба да избухнете, опитайте се да въвлечете в конструктивен диалог човека срещу вас, с по-мек и ефективен подход.
