frida.bg
сладкото

5 сигнала, че сте (опасно) пристрастени към сладкото

Всичко обичаме да хапваме сладичко, нали? Интересното при консумацията на захар е, че искаме или не, тя води до пристрастяване. Колко пъти сме си казвали, че ще си хапнем само едно парченце от шоколада? А всъщност сме изяждали много повече. Точно така започва пристрастеността към сладкото.

Консумирането на сладки храни води до краткотраен психологически ефект на комфорт и спокойствие. Не е случайно, че много хора използват сладкото, за да се „успокоят“ след натоварващ ден в работата.

От друга страна, храните, богати на захар, обикновено са с ниско съдържание на фибри и протеини и няма как да ни заситят. Това на свой ред води до увеличаване на апетита, който завършва с онова опустошаване на целия шоколад.

Искаме още и още. Още комфорт. Още спокойствие. Още добро настроение. Това обаче са илюзорни преживявания, които изпитваме само докато усещаме сладкия вкус в устата си. Веднага след като приключим искаме още.

И още.

И сме попаднали в плен на пристрастяването.

Към сладкото.

Как да разберем, че сме пристъпили в опасната зона на пристрастеността?

сладко

Изяждате повече, отколкото сте възнамерявали

Това е сигурен знак, че пристрастяването към сладкото е в ход. Само едно парченце шоколад? А дали? Когато не можете да спрете импулса си вече сте хванати в капана.

Искате да ядете сладко, когато не се чувствате добре

Емоционалната компенсация и успокояването със сладко е сигурен знак, че сте в опасна зона. Ако когато се чувствате тъжни или ядосани започвате да мислите за шоколад, торта или къп кейкове – нещо не е наред. Сладкото не е начин да избягаме от емоциите си и никога няма да бъде.

Награждавате се с нещо сладко

Ако след приключване на работния ден или някоя не толкова приятна задача се възнаграждавате с парче торта това е сигнал, че сладкото е нещо повече от „храна“. То е „награда“, съответно настройваме мозъка си да се стреми да получава още и още „награди“, които вече не са просто храна, а похвала за добре свършена работа.

Постоянно повтаряте, че сте на диета

… а омитате една кутия бисквити, докато сте вкъщи. Сами. Точно като скритите алкохолици, има скрити „шокохолици“, .т.е. такива, които ядат сладко сами, защото се срамуват от неспособността си да спрат. Е, тук вече говорим за пристрастяване. Ако говорите пред приятелите и колегите си, че сте на диета, а вкъщи озверявате от глад – нещо не е наред. Споделете проблема с близките си и потърсете помощ!