Целите. Какво са те? Как ги постигаме? Имаме ли нужните възможности? Имаме ли шанс да ги достигнем?
С помощта на уменията, които имаме продължаваме да следваме целите си. Не е редно да чакаме перфектния момент. По-добре е да се възползваме от първата възможност, защото не винаги животът ни предлага втора.
Снимка: Avi Richards
Искаме шанс да се борим и да осъществим мечтите си. Тази възможност ни окрилява. Дава ни надежда. Надежда, че можем да постигнем целите си. И разтваряме криле, политаме нависоко. Носим се из синьото небе. Преследваме мечтаното. Мотивирани сме. Усещаме свободата на птиците. Като тях продължаваме да летим. Отказваме да се предадем. Отказваме да ни сломят. Преминаваме през бури. Не даваме крилете си. Не даваме мечтите си.
Пропуснем ли възможността можем да изгубим всичко, защото рядко има втора
Направим ли го, сякаш сами се отричаме от крилете си. Сами ги режем и отказваме да полетим. Може би ни е страх от висотите? Страх ни е, че ще паднем и няма да успеем. Единственият сигурен провал ще е, ако пропуснем шанса. Ако се поддадем на страха и му позволим да ни превземе. Тогава губим светлината. Губим надеждата. Оставаме в тунела, изпълнен с мрак и отчаяние.
Снимка: Dayne Topkin
Защо всъщност ще стоим и гледаме как шансът ни се изплъзва? Защо бихме се поддали на страха? Защо да чакаме, за да изпълним мечтите си, ако можем да започнем сега? Пътят не винаги ще е гладък. Ще е пълен с препятствия. Може би трудностите ще започнат от самото начало. Ще падаме и отново ще ставаме безброй пъти. Ще изпитаме крайните си предели. Така ще станем по-силни и ще научим повече. Когато достигнем върха ще изпитаме мечтаното удовлетворение. Всичко, което сме искали ще е в ръцете ни, защото сме успели да го извоюваме честно – със собствен труд, усилия и умения.
Снимка: Alvin Mahmudov
По пътя към мечтите е нужно да сме предприемчиви. Няма време за колебания
Няма време дори за страх. Късметът може да не ни се усмихне отново, а дори и да се случи е възможно да е късно. Съдбата ще ни подаде ръка единствено, ако сме смели. Тя не познава съмнението, а хората на действията. Те доказват колко истински и силно искаме да осъществим целта. Защото, когато се стремим към мечтите си нищо не може да ни спре. Няма сила, която да успее да ни повали. Дори не е нужно да се замисляме дали да грабнем възможността. И какво ако случайно се провалим по пътя? Нали сме придобили опит, знания и нови умения. Винаги можем да поправим грешката. Това ще ни отвори още повече врати. Няма как да достигнем върха, ако изпуснем шанса, който е пред нас. Няма как да успеем, ако не направим първата крачка.
Възможностите са навсякъде пред нас. Просто трябва да вземем шанса. Да се борим за мечтаното. Така ще достигнем висотите. Така ще осъществим стремежите.
Автор: Мария Стоянова