„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ е дебютният роман на Рейчъл Джойс, номиниран за награда „Мен Букър“ за 2012
Джойс печели наградата „Спексейвърс“ за най-добър автор за същата година и има защо.
Главният герой, пенсионерът Харолд Фрай, разбира, че стара приятелка – Куини Хенеси е болна от рак и му праща писмо, за да се сбогува с него. Той решава, че не може просто да ѝ прати картичка, затова тръгва на път към нея, защото докато върви, тя ще живее.
Той извървява 1009 километра за 87 дни, преминавайки през повече от двадесет града. Оставя зад себе си съпругата си Морийн, разпадащия им се брак и болката от това, че не бил достатъчна опора за сина им Дейвид. По пътя среща различни хора, докосва се до техните истории, отключвайки спомен след спомен. Изведнъж това вече не е обикновена история, но не заради това, че Харолд извървява пътя до Куини пеша.
Рейчъл Джойс ни запознава с историята му – с тежкото му детство, когато майка му го напуска и когато баща му, завръщайки се от войната, вече не е същият. Водейки при Харолд различни жени, той лишава сина си от ежедневие, изпълнено с топлината, от която се нуждае. Това се отразява на отношенията му с Дейвид- невъзможността си да показва близост, защото се страхува, че ще сбърка някъде и няма да може да даде на сина си достатъчно любов.
Харолд се връща към отдавна отминалите моменти в началото на брака си с Морийн, когато двамата са имали надежди за щастливо бъдеще
Загнездват се чувствата на тягостност и на недоизказаност. Като на лента се редуват кадрите от общото им минало, от неловкото настояще и от няколко разменените думи, които вече не значат нищо, мигове на желание да се възвърне нещо, считано за счупено.
Пътуването му е спонтанно. Той има един чифт яхтени мокасини и малка надежда, че Куини ще оживее, защото тя е единствената, която го е разбирала и не го е обвинявала за това, което е. Тази, която не заслужава да умре. Затова Харолд продължава да върви към нея. Спомня си каква добра приятелка е била и как той не е оценил това. Задава си въпроси дали заслужава нейното приятелство и дали това, че се е отделил от света е правилното решение.
„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ носи социална отговорност към обществото
Чрез тази книга няма да се разрешат проблемите на света, нито да се преобърне гледната точка на хората за световните проблеми, но ще ги накара да се вгледат в себе си, да се запознаят наново с чувствата си- с неудовлетвореността от постъпките си.
Провокира ги да се питат какво е можело да стане, ако обстоятелствата са били различни. Кара ги да се признаят, че таят спотаена тъга и завист, но онази тъжната завист. Тази, че не си бил обичан достатъчно, че не си обичал достатъчно. Другите са имали повече време с близките си, отколкото ти.
„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ е книга за чувствата и за невероятните странствания, на които сме способни само ако имаме достатъчно смелост да ги предприемем.
Романът прелива от чувства – за невъзможността от общуване, от несподелените желания, чувство за пренебрегване и най-вече чувство за тъга, защото животът на Харолд е изпълнен с нея. От друга страна, съществува и надеждата, че щастието може да се завърне в ежедневието.
350 страници читателите споделят странстването на обикновен пенсионер, който иска да победи времето и смъртта
Това е трогателен роман за приятелството, взаимоотношения между хората и промяната, за надеждата и спомените. История за преходността на човешкия живот.
Историята на Харолд Фрай учи читателите да ценят всеки момент и да вземат спонтанни и рисковани решения, които си струват усилията. Кара хората да приемат факта, че се нуждаят от любов и надежда. Не е срамно да си сам срещу света, но не е срамно да поискаш помощ и да съхраняваш усещането за истина, че това, което правиш, е верният път към себе си.
Книгата просто трябва да бъде прочетена, защото тя е като живота
Няма непременно щастлив край, в който всички са доволни. Не е и от блудкавите истории с тъжен край, които не могат да разчувстват читателите. Харолд Фрай ни кара да чувстваме и да плачем, но не задължително да е от тъга. Плачът е естественият завършек на историята. Тя е трогателна и изчистена от всички клишета, защото пенсионерът може да бъде всеки, който е страдал, но е успял малко или много да се съвземе. Всеки път трябва да бъде извървян с така, както е извървян от Харолд Фрай – с всичките рани, физически и емоционални, с надежда и увереност, с доза колебание и умора, но с цел. Не е задължително тя да е смъртноболна приятелка. Просто трябва да я има, за да се извърви този път – не само към другите, но и към себе си. Този към живота.
След такава книга човек просто има нужда от прегръдка.