Вероятно всеки от нас познава симптомите на т.н. „вълчи“ глад – силното и непреодолимо желание да се консумира вредна храна, липсата на контрол, преяждането, тежестта в стомаха и не на последно място – чувството на вина и самоосъждане. Какво всъщност се крие зад този внезапен и неумерен апетит? И какво ни казва тялото ни чрез него?
Войната с храната
Истината е, че ежедневно биваме затрупвани с всевъзможни изкушения. Започваме да мислим за храната в категории – здравословна и нездравословна, полезна и вредна, правилна и грешна. Освен това спазваме диети, здравословни предписания и се лишаваме от важни хранителни елементи, за да поддържаме идеално тегло. Всичко това, плюс бума на здравословното хранене превърна храната в бойно поле. Тогава защо се учудваме, че воюваме със себе си?
Глад или нещо друго?
Голяма част от нас до такава степен са загубили връзката с телата си, че не правят разлика между чувството на глад и чувството на жажда. Тялото ни постоянно ни изпраща различни сигнали, например че е стресирано, уморено, жадно или просто има нужда от чист въздух. Когато не различаваме усещанията си можем лесно да объркаме умората с глада и докато се усетим да се натъпчем с богато разнообразие от вредна храна.
Глад за витамини
Колкото повече храна се произвежда, толкова повече пада нейното качество, а заедно с това и витамините и минералите в нея прогресивно намаляват. Тялото ни страда от недостатъчност на един или повече витамини или минерали, а симптомът е интензивен – тревога и ‘вълчи’ глад. Проблемът е, че често нападаме вредна храна – захар, прости въглехидрати, кофеин и др., вместо да се погрижим в диетата ни да има повече разнообразие на богати на витамини и минерали хранителни продукти.
Емоционален глад
Когато сме самотни, разочаровани, стресирани, емоционални, тъжни или имаме емоционален проблем – често намираме отдушник в храната. Тя е винаги на разположение – сладка, тиха, приемаща, готова. Емоционалното хранене е нещо, което се случва на всеки от нас.
Няма проблем ако се отдаваме на емоциите си от време на време. Важното е да осъзнаваме причините, които стоят зад емоционалното хранене. Ако нещо в живота ни не е наред, да се погрижим за него, вместо да го отричаме и потулваме под огромни купища храна. Защото заслужаваме удоволствие от живота, а храната е само малка част от него!
