Шоколад. Парче торта. Бисквитки. Сладолед. Хапва ли ви се нещо сладичко? Е, ако и вие сте сред хората, които не могат да живеят без десерт, има вероятност вашият апетит за сладко да се е превърнал в … пристрастяване.
Не е трудно да се пристрастиш към захарта в наши дни. Практически, тя е навсякъде – от сладките пакетирани изделия до солените и привидно здравословните – като доматен сос, йогурт и гранола.
Какво се случва в нашия мозък, когато хапнем нещо сладко?
Когато хапнем нещо сладко, то активира вкусовите рецептори по повърхността на езика ни. Тези рецептори са устроени така, че да изпращат информация за постъпилата храна до мозъка и по конкретно до церебралния кортекс.
Различните части на церебралния кортекс отговарят за различните вкусове – сладко, солено, кисело, горчиво. Оттук този сигнал активира т.н. „Система за възнаграждение“, както и различни „горещи точки“ в мозъка.
Системата за възнаграждение не се активира само от храната. Приятното общуване, сексуалната интимност и дрогата са само някои от нещата, които активират Системата за възнаграждение в нашия мозък.
Захарите са група вещества със сладък вкус и сходна химична структура, повечето от които се използват за храна. В същността си захарите са въглехидрати и включват в състава си въглерод, водород и кислород.
Съществуват различни видове захари, получени от различни източници. Простите захари се наричат монозахариди – глюкоза, фруктоза, сукроза и галактоза. Сред сложните захари или дизахаридите са малтозата и лактозата.
Когато твърде често активираме Системата за възнаграждение започва да води до неприятни състояния като загуба на контрол, „вълчи глад“ и постояннен стремеж за консумация на захарта. Т.е. до пристрастяване. Защо се случва това?
Допаминът, който ни пристрастява
Основният невротрансмитер, който се освобождава при активиране на Системата за възнаграждения е допаминът. Допаминът е по-популярен като хормонът на удоволствието и щастието.
В предния мозък са разположени „горещи точки“ от допаминови рецептори, които се задействат заедно със Системата на възнаграждение.
Прочетете още: Как ни се отразява прекомерната консумация на захар?
Те се активират в най-голяма степен при консумация на вещества, които променят съзнанието като алкохол и наркотици, и този процес води до пристрастяване. Мозъкът ни освобождава допамин и когато консумираме захар, макар и в значително по-малко количество.
Мозъкът ни е устроен така, че да освобождава допамин, когато консумираме вкусна и разнообразна храна. Ако се храним с едно и също нещо всеки ден, дори и то да е много вкусно, с времето това ще спре освобождаването на допамин, а храната ще ни омръзне.
Това не така, когато става дума за консумацията на захар и сладки храни. Дори да хапваме сладки изделия всеки ден Системата за възнаграднение продължава да се активира и да освобождава допамин. Това е причината да се пристрастяваме точно към сладкото, а не към останалите вкусове като солено, кисело и горчиво.
Трябва да знаем, че прекалената консумация на захар води до пристрастяване и дори до маниакално търсене на удоволствие чрез консумацията на захар. От друга страна, прекомерната употреба на захар води до здравословни проблеми като диабет, сърдечни проблеми, проблеми със стомаха, акне, главоболие и затлъстяване.
Ограничаването на захарта и консумацията на разнообразна и балансирана храна е естествен начин за набавяне на нужната ни доза допамин всеки ден, без това да води до пристрастяване и неблагоприятни здравословни проблеми. Затова ако просто ви се хапва сладко, без да сте гладни, запитайте се: Пристрастен/а ли съм и искам ли да е така?
Прочетете още: Сладките храни?! Напълнете живота си с емоции, а не със захар!
