Гладът е сила, която кара всички живи същества да оцеляват. Той е нещо, което трудно може да се опише с думи, защото е комплекс от работата на хормоните, биохимичните процеси и реакции. Със сигурност обаче, всеки от нас е изпитвал двата вида глад – физически и психологически.
Физическият глад е именно онова, което ни кара да се храним, за да живеем, докато психологическият глад е провокиран от желания или външни фактори. Физическият глад подсказва на тялото ни, че имаме нужда от енергия . Стомахът е празен, коремът ни започва да негодува и да ни смущава е най-неподходящите моменти. Ако не хапнем, нивата на кръвната захар падат и чувстваме слабост, невъзможно е да запазим концентрация и ето, че скоро се уморяваме.
В този момент изпитваме неистова нужда от нещо сладичко, независимо, че току-що сме се наяли прилично или пък започваме да мислим за специфични храни.
Психологическият глад
Докато физическият глад е предизвикан от празен стомах и съобщава на тялото, че е време да си набави нужната енергия, много фактори оказват влияние за психологическия глад.
Да ядем от скука, когато се отегчим е една от най-често срещани причини за психологическия глад. Но стресът, недостатъчният сън и достъпът до джънк фууд може да ни накарат да ядем, защото ни е скучно.
Какви са най-често срещаните причини за психологическия глад?
Отегчението
Много кора страдат от синдрома на ядене от отегчение или защото така запълват свободното си време, дори да не са съвсем гладни. Скуката и безразборното хранене и другите форми на „емоционално хранене“ са причина за напълняване.
Стресът
Хроничният стрес и душевните терзания въздействат негативно върху работата на хормоните. Така се появяват влечения към странни храни – твърде пикантно, кисело или солено. Именно в такива моменти изпитваме ужасяващо желание за голям плик с чипс или хрупкави пилешки крилца с панировка от веригите за бързо хранене. Промените в състоянието на хормоните може да накара някои хора, податливи на напълняване, да посягат към нездравословните хранителни навици.
Общуването
Когато хората около нас се хранят или пият, най-вероятно ние самите се чувстваме провокирани да се присъединим към тях, без да имаме физическа нужда от това. Проучванията показват, че хората са склонни да поискат допълнителна порция, ако техният събеседник на масата си поръча повторно.
Рекламата
Ако някога сте попадали в ситуацията, че ви се хапва нещо, което сте видели в рекламата по телевизията, със сигурност знаете, че рекламите са мощно оръжие за предизвикване на психологически глад. Рекламите, показващи хранещи се хора, ни карат много повече да искаме да хапнем, отколкото реклами на храна, в които няма образи на ядящи хора.
Недостигът на сън
Сънят оказва силен ефект върху хранителните навици на човека. Някои проучвания показват, че хората, които не се наспиват, консумират много повече калории, посягат по-често към снаксовете между основните хранения и следователно са изложени на по-голям риск от напълняване.
И не забравяйте – някои храни са създадени, за да предизвикват зависимост. На върха на класацията е захарта – продукт, който се съдържа в сладкишите, сладоледите, бонбоните и шейковете, които заливат ежедневието ни. Когато ги консумираме, мозъкът ни се чувства възнаграден, но и губи форма в борбата с неконтролируемата жажда да хапнем още и още следващия път, когато ни е тъжно, когато сме изнервени, уморени, самотни или просто ни е скучно.