Свързването през травмата (trauma bonding) е начин на изграждане на взаиотношения, в които присъстват ту прояви на насилие, ту на любов и загриженост. Както вече разгледахме в статията Свързване през травмата: защо не правим разлика между насилието и любовта?, този нездравословен модел започва от детството.
Когато ни свързва травмата, а не любовта
Малкото дете се привързва към родителите си, без значение дали те се държат добре с него или не. То ги обича безусловно, просто защото оцеляването му зависи от тях. Но не само.
Детето има нужда да вярва, че родителите му го обичат, за да оцелее емоционално. Затова изгражда копинг стратегия, в която започва да свързва любовта с насилието.
В психиката на детето травмата започва да свързва, вместо любовта. Когато то порасне ще продължи да жадува да запълни липсата от любов, нежност и закрила от родителите си, избирайки партньори, които приличат на тях.
Травматичният модел на взаимоотношения се затвърждава в детската психика и става шаблон, по който избираме своите бъдещи партньори и качество на връзката.
По този начин отново започваме да разиграваме травмата на ранните ни травматични отношения, и може би, това ни дава шанс да я осъзнаем, преработим и освободим от себе си. Как да разберете, че бъркате насилието за любов?
Чувствате се виновни, че сте предизвикали насилието
Ако само бяхте приготвили вечерята така, както му харесва, нямаше да се наложи да ви удари. Може би, ако имахте по-добри оценки в училище, тогава родителите ви нямаше да ви се карат/да ви обиждат/да ви наказват. Ако се чувствате виновни за агресивното поведение на партньора си към вас и го оправдавате с това, че вие не сте направили нещо „като хората“, вероятно бъркате насилието за любов.
Другият ви обижда и критикува, но го прави за „добро“
Постоянната критика, обидите или омаловажаването вкъщи и на обществени места е психологическо насилие, а не опит да станете по-добрата версия на себе си. В здравословните отношения присъстват мили думи на нежност и подкрепа. Всичко останало е нездравословно и разрушително. И най-важното, в него няма любов.
Страхувате се да изразявате истинските си чувства и мисли
Ако се страхувате да кажете как се чувствате и какво мислите, защото това може да предизвика гневна реакция или отхвърляне у партньора ви, вероятно трябва да се замислите за качеството на отношенията ви. Когато имате връзка с насилник, не само изразяването на емоции, но и мълчанието могат да станат мним дразнител и „причина“ на лошото поведение. Причината за гнева и насилието не е у вас, а у другия. И това не е любов.
Ходите на пръсти около другия
Опасявате ли се, че можете да предизвикате „лошото“ у другия? Ходите ли на пръсти в постоянно опасение, че той може да избухне, да се ядоса, да ви удари? Ходенето на пръсти е сигурен знак, че се страхувате и търпите нездравословни отношения.
Мислите, че можете да го промените
В началото на връзката нещата бяха толкова различни, нали? Другият беше мил, очарователен и се отнасяше внимателно и с уважение към вас? Какво се промени? Много често жертвите на насилие смятат себе си за отговорни за лошото поведение на партньорите си. Те се обвиняват, което се подсилва и от обвиненията на насилниците, които никога не поемат отговорност за поведението си. Те винаги казват, че другият е виновен и е предизвикал насилието.
От друга страна, жертвите често наивно вярват, че любовта им може да промени насилниците и да ги излекува. Това никога не се случва на практика. Желанието да променим другият е илюзорно и никога не води до желания резултат.
Вместо да таите напразни надежди как една сутрин ще се събудите и любовта ви най-сетне ще е излекувала другия от насилието и агресията, по-добре приемете истината, че се намирате във връзка с насилие и се погрижете за себе си!
