Свързването през травмата (trauma bonding) е начин на изграждане на взаиотношения, в които присъстват ту прояви на насилие, ту на любов и загриженост. Защо някои хора са склонни да бъркат злоупотребата с любов, а други – не?
Как започва всичко?
Когато се раждаме ние имаме нужда от обект на привързаност, който се грижи за нашата емоционална и физическа безопасност. Тази фигури на на привързаност и качеството на отношенията с тях стават шаблон на отношенията, които ще изграждаме като възрастни.
Положителните отношения, в които фигурата на привързаност, най-често майката, откликва на нуждите на детето, създават една здравословна и сигурна привързаност. Те създават усещане у детето, че светът е едно сигурно и спокойно място, а хората са откликващи, даващи, добри.
В реалността това не винаги е така. В повечето случаи фигурата на привързаност няма капацитет да осигури тази среда и усещане у детето. В следствие на това то изгражда несигурна привързаност, започва да възприема света като страшно място, а другите – като хора, на които не може да се разчита.
Свързване през травмата: копинг стратегия за оцеляване
Когато става дума за свързването през травмата, говорим не само за състояние на несигурна привързаност, но и за травматично преживяване, което не е отработено. По този начин нуждите на детето се посрещат ту с загриженост, ту – с безразличие, гняв и понякога с физическо насилие.
Свързване през травмата, на практика
Важно е да разберем, че този модел на свързване с другите хора води началото си от една много ранна възраст, в която нашата нервна система се е изграждала и е формирала базови модели и първични реакции за справяне.
Травматичното свързване се случва между родител и дете, или между двама възрастни. И в двете ситуации винаги присъстват интензивни емоции и усещане за застрашеност – на физическо, ментално и емоционално ниво.
Проявите на насилие се сменят с прояви на доброта, което изглежда нелогично в психичната структура на психично здравия човек. Затова той започва да оправдава насилника и да се държи като удавник за сламка към проявите на доброта, отричайки епизодите насилие.
Свързването през травмата ни прави изключително уязвими към това да избираме не само неподходящи партньори, но и партньори с личностови разстройства, например нарцистично личностово разстройство, както и хора с различни форми на добре прикрита психопатия.
Как реагират мозъкът и тялото ни, когато са хванати в капана на травмата?
За да разберем напълно защо жертвите са хванати в здравата хватка на травмата, трябва да проучим как реагират мозъкът и тялото по време на началните етапи на привързаност между дете и родител.
Стресови хормони
Както знаем когато сме стресирани, тялото отделя голямо количество от хормона на стреса кортизол. Когато се чувстваме застрашени тялото ни освобождава и хормона адреналин, чиято цел е да ни спаси, активирайки защитната система, която наричаме „борба или бягство“. По този начин във фазата на насилие тялото се наводнява от тези хормони, а единствената мисъл в менталността на детето е просто да оцелее.
Допамин
След като адреналинът е наводнил тялото, мозъкът предприема още едно действие. Toj освобождава огромни дози допамин или т.н хормон на щастието. Звучи парадоксално, но това е умен механизъм, който цели изостряне на вниманието и увеличаван шансовете да се справим със заплашителната ситуация. Интересен факт е, че нивата на допамин са по-високи след злоупотреба, както и когато получаваме неочаквани награди.
Окситоцин
Окситоцинът е по-известен като хормонът на любовта. Той обичайно се освобождава след секс, гушкане и дори когато галим домашния си любимец. Обикновено след акта на злоупотреба насилникът се чувства виновен и започва да обсипва жертвата с внимание и добрина.
Този хормонален коктейл създава един порочен кръг, от който излизането не е никак лесно. Защо? От една страна, пречи на логичното мислене, преценката и взимането на решения. От друга, създава пристрастяване към силните усещания.
Много често насилниците изполват друга техника – любовното бомбардиране (love bombing), за да предизвикат отделянето на окитоцин в нервната ви система, който ще ви накара да забравите за насилието. Можете да прочетете повече за това в статията: Love bombing: изкусната манипулация на токсичната любов
В заключение
Ако смятате, че вие или ваш близък се намира в отношения с насилие, моля, обърнете се за съдействие към организациите, които се борят с насилието. Своевременната помощ може да ви спести години страдание и да ви поведе към едно оздравително пътуване – пътуването към себе си!
