Всеки от нас има своите странности. Заради тях в очите на хората може би изглеждаме като чудаци. Друг път се налага предварително да се извиняваме за необикновените си прояви, страхувайки да не би да шокираме останалите. Но според науката всяка една наша странност, навик, тайна фобия или смахнат ритуал може да намери строгото си научно обяснение.
Паруреза
Другото наименованание на този мистериозен термин е синдромът на срамежливия пикочен мехур. Той се изразява във фобия от уриниране в присъствието на други хора.
Отивате в обществена или в общата тоалетна, която всички от офиса ви използват. Тъкмо се намирате по средата на момента на блаженото облекчение, когато изведнъж в съседната кабина чувате шумолене. И край. Процесът спира дотук. Нито капка повече от вас. Някой току-що се е присъединил към единствения си миг на спокойствие и няма намерение да си тръгва от съседната кабинка. Знаете много добре, че ви чува, а защо не и да ви слуша с цялото внимание, на което е способен. Сигурно си задава въпроса защо така внезапно вашата струя е била прекъсната. И ето, че паниката ви нараства. За капак идват още слушатели, чиито крака виждате да кръстосват нетърпеливо пространството пред кабинката ви. И всички се питат, какви по дяволите ги вършите зад вратата в тази тягостна тишина?!
Гризане на нокти
Едно от най-разпространените и безвкусни психически разтройства. Тази напаст се наблюдава сред 45% от хората на възраст от 10 до 18 години, като по-голямата част са жени. Някои популярни личности също страдат от онихофагия – Бритни Спиърс, Ева Мендес, както и бившата покойна съпруга на президента Джон Кенеди – Жаклин Кенеди.
Неспособността да осъзнаем и изразим емоционалното си състояние
Колко често ви се случва да слушате някоя приятелка да се оплаква, че възлюбеният й не е напълно искрен с нея? „Никога не споделя с мен какво го мъчи“, „винаги е бил толкова странен“, „въобще не го вълнува какво се случва в душата ми…“
Може и да се изненадате, но тези оплаквания се определят с медицинското название „алекситимия“. Терминът означава неспособност човек да осъзнае и изрази с думи собственото си емоционално състояние. Алекситимията е присъща в една или друга степен за всеки от нас. Но в най-тежките случаи състоянието може да окаже негативно влияние върху живота ни. Според учените алекситимията пречи на 8-10% от хората да живеят нормално, като болшинството от страдащите са мъже.
Насилствено емоционално изразяване
Представете си следната ситуация: вашият шеф ви мъмри за допусната грешка в работата, а вие чувствате, че всеки момент ще избухнете в неудържим смях и нищо не можете да направите по въпроса. Опитвате се да се вземете в ръце – осъзнавате, че неминуемо ще се случи нещо ужасяващо и правите всичко възможно да се сдържате. Постепенно виновният ви вид бива сменен от глупава усмивка, после преминава в сподавен смях и ето, че най-накрая избухвате в истеричен смях.
Ако някога сте преживявали подобно нещо, то напълно възможно е да страдате от синдрома „насилствено емоционално изразяване“, известно още и като псевдобулбарен ефект. Понякога по време на погребения или възпоменателни панахиди можем да станем свидетели на прояви на синдрома.
Непоносимост към някои звуци
Всеки от нас изпитва неприязън към някои звуци: стържене по стъкло, тебешир по дъска, мляскане и т.н. Всичко зависи от това какъв е звукът и дали пречи на качеството ни на живот.
Психическото разтройство „мизофония“ е състояние, когато получаваме раздразнение от обичайни звуци като например: дишането на човека до нас, звуците, които другите издават, докато се хранят, кашлят или се занимават с най-простите и незначителни неща.
