Всеки от нас е имал такива моменти. Седим на ръба на леглото и се взираме безизразно в една точка някъде в далечината на нищото. Тъжни сме. С или без причина. Обикновено смятаме тези моменти за потискащи. Обявяваме ги за депресия и се опъваме да ги избегнем на всяка цена.
Според ново изследване обаче тъгата е ключът към щастието и не трябва да я избягваме, а да я приемаме. Възможно ли е тъгата да е новото средство за постигане на вътрешен баланс?
Брок Бастиан, австралийски психолог и автор на книгата „The Other Side Of Happiness: Embracing A More Fearless Approach To Living“ (2018г.) има какво да ни каже по темата. Според него, тъгата в никакъв случай не е симптом на депресия, а точно обратното. Тя е знак, че сме живи и пълноценни в емоционалността си.
Едни от ключовите симптоми на депресията, според австралийския психолог, са апатията, летаргията, намалената емоционалност и липсата на интерес към обичайните активности. Когато сме тъжни обаче ние не сме равнодушни, а просто … тъжни.
Има определени емоции като тъгата и гнева, например, които според Брок са под шапката на обществената стигма на неодобрението. Това кара хората да ги зибягват, потискат, да се срамуват от тях. Именно потискането е в основата на редица психосоматични състояния и заболявания.
Тъгата, според Брок Бастиан, е знак за психически здравия човек. В живота ни има много неща, които могат както да ни разсмеят, така и да ни натъжат. Това е в реда на нещата.
Може би е време да премислим връзката си с тъгата, защото се оказва, че тя е напълно приемлива емоция, която стои в основата на пълноценната личност.
Когато приемем всички емоции като нормални и естествени за нас ще усетим голяма свобода, оживление, енергия и радост от живота си. Тъгата, както и останалите обявени за „негативни“ емоции, всъщност са знак, че сме живи и живеем живота си по най-добрия начин, з=на който сме способни.
