frida.bg
проштаваме

4-те фази на прошката, и защо е важно да ги интегрираме в живота си

Умението да прощаваме е ключово за нашето емоционално и физическо благополучие и здраве. Хората, които не могат да прощават имат навика да живеят в миналото, да осъждат себе си и другите, да поддържат дългогодишни обида и конфликти, както и да страдат от повишена тревожност, депресия и психосоматични заболявания.

Американският психиатърът Ричард Фицгиббонс и един от пионерите в научното изследване на значението на прошката в човешкия живот,  създава 4-фазов модел за овладяване на изкуството да прощаваме, който ще ни помогне да бъдем по-здрави и щастливи. Изкуството е избор, споделя той, в едноименната си книга, посветена на изкуството да прощаваме.

Представяме ви кратък обзор на 4-те фази на прощаване и защо е важно да ги интегрираме в ежедневието си!
Фаза на разкриване

По време на тази първа фаза индивидът осъзнава емоционалната си болка в резултат на несправедливо нараняване от страна на другия. Характерни емоции в този период са гнева, осъждането и дори омразата. По време на тази фаза е важно да се вземе решение за справяне с тази болка, докато тя все още е в пиков момент. Само когато гневът и другите отрицателни емоции се извадят наяве настъпва процесът на изцеление на болката.

Фаза на решението

В тази фаза индивидът осъзнава, че ако се съсредоточава само върху болката и човекът, който я е причинил това ще доведе до още ненужни страдания. Индивидът осъзнава, че не иска това. Той започва да разбира, че трябва да промени нещо, за да продължи напред и сърцето му да оздравее. Индивидът бавно стига до заключението, че трябва да прости на другия, но все още не знае как. Важна първа стъпка в този момент е да се откаже от всякакви мисли, чувства или намерения за отмъщение и възмездие.

Фаза на активна работа

В тази фаза, наречена от психиатърът Ричард Фицгиббонс работна фаза е време за действия, които водят до прощаване и изцеление. Тази фаза може да включва придобиване на нови начини за мислене, изоставяне на стари модели и развиване на емпатия и състрадание. Нараненият човек може да се стреми да разбере детството на този, който го е наранил, за да разбере неговата болка и да прости.  Това често води до ново разбиране за себе си и другите, както и до развиване на състрадателни чувства.

Фаза на изцелението

В тази последна фаза прощаващият човек започва да получава емоционално облекчение. Той започва да намира смисъл дори в страданието и да разбира дълбоките уроци, които стоят зад това, с което се е сблъскал. Емоционалното облекчение и новото значение могат да доведат до засилено състрадание към себе си и другите.

Пред човекът, изправен пред избора – да простя или не – стоят два пътя. Единият път е отказа да премине през процеса на изцеление. Тогава той зацикля в негативни емоции и собствената си невъзможност да отвори сърцето си и да прости. Другият път е този на решението да прости, каквото и да му струва.

Така той изминава етапа на страданието, решението, работата с емоциите си и достигането до ново разбиране за живота. Той открива нова цел в живота си и дори може да създаде кампания за грижа за пострадалите от същото нещо нещо в своята общност.

Така този, който опитва да прости открива парадокса на прошката: докато даваме на другите дарове като състрадание, щедрост и безусловна любов, ние самите се изцеляваме и израстваме като хора.