Емоционалното прегаряне или т.н. бърнаут синдром се среща много по-често, отколкото предполагаме. Дори понякога самите ние сме „прегрели“, а дори не предполагаме за това. Симптомите са очевидни – чувстваме се изчерпани, без мотивация, стресирани, страдаме от безсъние, постоянна тревожност, ставаме избухливи и в същото време сме разсеяни и нямаме мотивация за нищо. Обикновено най-засегнати от емоционално прегаряне са тези от нас, чиято работа е свързана с комуникация с хора, както и тези от нас, които се развиват в помагащите професии. Не е лесно да помагаш, когато няма кой да помогне на теб. И точно когато не се грижим за себе си, стигаме до момента на тотално емоционално изчерпване, или бърнаут…
Как да предотвратим това да се случи?
Грижете се за себе си
Може би ви звучи твърде банално, но за да не се изчерпим от постоянното даване, трябва да се зареждаме, за да има какво да даваме. Иначе идва момент, в който просто няма какво повече да дадем и прегаряме. А прегорим ли веднъж ще трябва да вземем спешни мерки като смяна на работа или дълга отпуска, в която да възстановим себе си „по спешност“.
Прекарвайте време сред природата
Когато прекарваме време сред природата ние намаляваме стреса както и нивата на стресовите хормони, които ни държат в непрестанна защита и тревога. Разходките сред природата също така ще ни заредят с енергия и ще ни подействат като профилактика срещу професионалното изчерпване.
Изразявайте благодарност
Оценявайте това, което имате тук и сега и това ще ви помогне да предотвратите бърнаут синдрома, но и ще ви помогне да живеете по-спокойно и щастливо. Благодарността намалява нивата на стресовите хормони и ни заземява към живота, който имаме радостта да живеем днес. Всеки ден носи своите мънички неща, които заслужават благодарност. Благодарете за възможността да бъдете полезни на работното си място. Благодарете за уменията, които ви помагат да осъществявате позитивна промяна у другите, независимо дали като директна подкрепа или услуга. Всеки от нас има своето специално място и предназначение в този свят. И дори този очевиден факт заслужава едно искрено – благодаря!
