Какво е лидерски стил и защо той е особено важен за успеха на всеки екип?
Въпреки, че жените-лидери все още се срещат по-рядко от мъжете, техният брой непрекъснато расте. За да е успешен един лидер обаче не стига само да има мениджърско образование или професионална компетентност. За да се направи екип от една група индивиди трябва да се разбере и приеме разликата между мениджмънт и лидерство. Според Питър Дракър, най-влиятелният теоретик на мениджмънта:
Мениджърът върши нещата правилно; лидерът върши правилните неща.
Мениджър и лидер са напълно различни роли, въпреки че тези два термина често се приемат за взаимозаменяеми.
Мениджърите правят възможен успеха на членовете на екипа си. Те гарантират, че техните хора разполагат с всичко необходимо, за да бъдат продуктивни и успешни; че са добре обучени, доволни и имат минимални пречки по пътя до целите си; че се подготвят да преминат на следващото ниво в кариерата; че техните отлични постижения получават признание и че използват предизвикателствата, за да трупат полезен опит.
От друга страна лидер може да бъде всеки в екипа, който има някакъв специален талант; който мисли извън установените рамки и има добра идея; който има опит в определен аспект на бизнеса или проекта и който може да бъде полезен за мениджъра и екипа. Лидерът е такъв на базата на силните си лични качества, а не на титлата или длъжността си.
Най-добрите мениджъри постоянно позволяват на различни лидери да се проявят и да вдъхновят колегите си в екипа – а и самите тях!
Когато в работата има много предизвикателства и промени и няма начин да се знае какво ще е развитието на нещата, от никого не може да се очаква да има всички отговори или да управлява екипа с железен авторитет, основан единствено на визитката му. Това просто не се случва.
Понякога проектът представлява дълга серия от препятствия и възможности, които идват към вас с висока скорост и се нуждаете от всяка частица на сърцата, умовете и уменията на всички от екипа, за да постигнете успех. Поради тази причина военният стил на управление отгоре-надолу никога не е ефективен в забързания ни ежедневен живот.
Авторът на бестселъри в областта на управленските бизнес практики Том Питърс казва, че
Най-добрите лидери не създават последователи; те създават още лидери.
Когато споделяме лидерството, ние сме много по-умни, по-пъргави и по-способни в дългосрочен план, особено когато този дълъг период е изпълнен с неизвестни и непредвидени предизвикателства.
Всеки лидерски стил се променя.
Добрите съотборници не само позволяват на различни лидери да се проявяват последователно въз основа на силните си страни, но и осъзнават, че лидерството може и трябва да бъде ситуационно, в зависимост от нуждите на отбора. Понякога съотборникът се нуждае от топла прегръдка. Понякога екипът има нужда от визионер, нов стил на наставничество, някой, който да го води по пътя или дори понякога и ритник за засилка. Затова истинските лидери избират своя лидерски стил като играч на голф, който избира своя стик, след точен анализ на проблема, крайната цел и най-доброто средство за постигането ѝ.
През 2000 г. Harvard Business Review публикува изследване на Даниъл Голман, озаглавено „Лидерство, което дава резултати”. То разглежда темата за кинетичното лидерство и се смята за повратна точка в науката за управлението. Голман и неговият екип провеждат тригодишно проучване на над 3 000 мениджъри на средно ниво. Целта им е да открият конкретни лидерски поведения и да определят ефекта им върху корпоративния климат и рентабилността. Изследването открива, че
мениджърският лидерски стил е отговорен за 30% от рентабилността на компанията!
Това е твърде много, за да се игнорира. Компаниите изразходват много пари и усилия за по- ефективни процеси и оптимизиране в опит да добавят проценти към рентабилността.
Всъщност те би трябвало да пренасочат тези средства, за да подтикват и вдъхновяват мениджърите към по-кинетичен лидерски стил. Това означава, че той или тя трябва да вдъхновява, мотивира и хармонизира различните индивиди в екипа. Промяната е от съществено значение за растежа и кинетичното лидерство е катализатор за тази промяна. Кинетичният лидер „заразява“ другите със своя ентусиазъм и решителност. Той също така моделира поведението, необходимо за успеха. Според Голман
Лидерът не трябва да доминира, а да убеждава хората да работят за обща цел. Да насочва вниманието натам, накъдето трябва, е първостепенна задача на лидерството.
Ето шестте лидерски стила, които Голман открива сред мениджърите, които проучва, както и кратък анализ на ефектите на всеки стил върху корпоративния климат:
Лидерски стил #1. Лидерът, който задава темпото.
Той очаква и моделира върхови постижения и самоуправление. Този стил може да се обобщи с фразата „Правете каквото правя аз, сега“. Стилът на задаването на темпо работи най-добре, когато екипът вече е мотивиран и квалифициран и има нужда от бързи резултати. Ако се използва прекалено, обаче, този стил може да претовари членовете на екипа и да убие мотивацията.
Лидерски стил #2. Авторитетният лидер.
Той мобилизира екипа към обща визия с фокус върху крайните цели, оставяйки всеки да избира сам средствата си. Този стил може да се обобщи с фразата „Ела с мен“. Авторитетният стил работи най-добре, когато екипът се нуждае от нова визия, защото обстоятелствата са се променили или когато не се изисква изрично ръководство. Авторитетните лидери вдъхват предприемачески дух и жизнен ентусиазъм за мисията. Този лидерски стил не е най-доброто решение, когато лидерът работи с екип от експерти, които знаят повече от него.
Лидерски стил #3. Лидерът, който приобщава.
Той работи за изграждане на емоционални връзки, които създават усещане за свързване и принадлежност към организацията. Този стил може да се обобщи с фразата „Хората са на първо място“. Приобщаващият стил работи най-добре във време на стрес, когато съотборниците трябва да преодолеят някаква травма или когато в екипа трябва да се възстанови доверието. Този лидерски стил не трябва да се използва изключително, защото разчитането единствено на похвала и обгрижване може да насърчи посредственото представяне и липсата на посока.
Лидерски стил #4. Лидерът – треньор.
Той помага на хората да се развиват за бъдещето. Този стил може да се обобщи с фразата „Опитайте това“. Треньорският стил работи най-добре, когато лидерът иска да помогне на съотборниците си да изградят трайно личните си силни страни, които ще ги направят по-успешни като цяло. Той е най-малко ефективен, когато съотборниците са упорити, неотзивчиви и не желаят да се променят или да се учат.
Лидерски стил #5. Лидерът, който принуждава.
Той изисква незабавно подчинение. Този стил може да се обобщи с фразата „Правете това, което ви казвам“. Принуждаващиият стил е най-ефективен по време на криза, като например обрат в компанията или опит за поглъщане, или по време на действителна аварийна ситуация като ураган или пожар. Този стил също може да помогне да се постави под контрол проблем с екипа, когато всичко останало се окаже неуспешно. Въпреки това, той трябва да се избягва почти във всеки друг случай, защото може да отчужди хората и да задуши гъвкавостта и изобретателността.
Лидерски стил #6. Демократичният лидер.
Той изгражда консенсус чрез участието на всички от екипа. Този стил може да се обобщи с фразата „Какво мислите?“. Демократичният стил е най-ефективен, когато екипът трябва да повярва и да приеме като свое някое решение, план или цел. Той е от полза и когато мениджърът е несигурен и се нуждае от свежи идеи от квалифицирани съотборници. Този лидерски стил не е най-добрият избор при извънредна ситуация; когато времето е от съществено значение или когато хората от екипа не са достатъчно компетентни, за да дадат правилни насоки на лидера.
Какъв е изводът?
Ако смесите две части авторитетно лидерство, по една част демократично, треньорско и приобщаващо лидерство, и добавите няколко капки принуждаващо лидерство „за вкус“, и ако ръководите в съответствие с конкретните нужди по начин, който дава сили и вдъхновява хората около Вас, вие имате отлична рецепта за дългосрочен лидерски успех с всеки екип в живота си.