Всички имаме мечти. Цели, които да постигнем. Върхове, които да покорим
Работим усърдно, за да ги реализираме. Влагаме сърцето и душата си в тях. Но понякога добрата воля не е достатъчна. Усилията също. Има моменти, в които просто не успяваме. Но това далеч не означава, че сме се провалили. Не трябва да се отказваме. Напротив. Често ключът към успеха е точно неуспехът.
Когато се стремим да постигнем нещо даваме всичко от себе си. Готови сме да се жертваме. Да стигнем до края
Борим се с всички сили. До последен дъх. Не се предаваме щом пред нас изскочат препятствия. Напротив – преодоляваме ги. Но дали това е достатъчно? Защото понякога не прекосяваме финалната линия… Не успяваме… В такива моменти сме съсипани… На път сме да се откажем. Защото знаем колко труд сме положили, за да покорим върха. Старали сме се. Правили сме жертви. Дали сме най-доброто от себе си, но пак не се е получило. Затова имаме чувството, че каквото и да направим никога няма да сме достатъчно добри. Че никога няма да успеем. Губим желанието си за всичко останало. Чувстваме се излишни.
Но дали наистина е така? Дали неуспехът е провал? Не е ли той по-скоро един добър урок? Защото когато не успяваме, ние се учим и да губим. Учим се, че не е фатално да имаме неуспех. Не можем винаги да сме победители. Случва се да сме и губещи. А да се научим да губим е ценен урок. Колкото по-бързо го усвоим, толкова по-голяма полза ще имаме от него. Освен това загубата ни дава още повече. Учи ни как да се изправим щом веднъж сме паднали. Учи ни как да превържем бързо раните. Да избършем сълзите. Да продължим да вървим напред. Понякога тези уроци са далеч по-ценни, отколкото самата победа. Учим много повече докато вървим по пътя. Не щом го изминем. Всеки знае как да бъде победител. Но дали може да продължи с гордо вдигната глава след загубата? Затова трябва да оценяваме всичко, което животът ни поднася. Да осмислим ситуацията. Не да изпадаме в отчаяние. Защото загубата ни прави по-добри борци.
Неуспехът е провал само, ако ние му позволим
Ние сме господари на собствения си живот. Ние решаваме какво да бъде. Ние пишем сценария на тази постановка. Ако се откажем след загубата, тогава ще се провалим. Ако се научим да не я оставим да ни убие, неуспехът ни ще се превърне в път към успеха.
Мария Стоянова
