Скромността краси човека. Скромността – за някои старомодно ехо от миналото, за други вечна е добродетел. Но как да направим разлика между скромност и ниско самочувствие, от което всеки от нас желае да се избави?
Още от най-ранно детство сме чували, че момичетата трябва да са скромни. В някои семейства и до ден днешен хваленето с придобивка или успех се смята за лошо възпитание. Немалко от нас казват, че скромността краси човека, независимо, че нямаме точен отговор защо това е така. Старомодно или не, обществото продължава да вярва, че скромността е положително качество.
Проблемът обаче е, че не разбираме добре какво точно е скромност. Често бъркаме скромността с ниска самооценка. Все пак никой не ни е учил как да бъдем скромни. Вместо това са ни внушавали навика да не ценим себе си. Как да разберем скромни ли сме или имаме проблем, който можем да решим с помощта на психолог?
Скромността
Ако потърсим точно определение на думата „скромност“, най-вероятно ще намерим следното обяснение: „умерена себеоценка“. Не завишена, нито понижена. А адекватна. Това означава, че скромният човек живее така, както смята за добре, прави това, което смята за нужно, но в същото време не смята своята гледна точка за единствена и не налага мнението си върху останалите. Всеки би се съгласил, че това описание приляга на прекрасен човек. Ако можеше всички да сме такива… Но проблемът се крие в това, че в детството са ни учили на съвсем друга скромност. Която в крайна сметка е
Ниска себеоценка
Свикнали сме да чуваме, че скромният човек омаловажава и недооценява себе си. Често на комплимент за добре свършена работа или талант махаме с ръка и с неудобство за това, което сме или сме постигнали. Смятаме, че в този момент проявяваме скромност. Но това не е скромност. Това е ниска себеоценка, а нейните признаци са следните:
Негативност. Постоянно принизяваме постиженията си, говорим лошо за себе си или се сравняваме с другите – нищо от това не е в наша полза.
Перфекционизъм. Не, това не е плюс. Перфекционисите са неуверени в себе си хора. Смятат, че всяко тяхно действие постоянно се гледа под лупа и се стремят всичко да бъде идеално. Перфекционистите се самобичуват жестоко и изпиват ужас от провала.
Страх. Страшно е да повишиш глас, да покажеш инициатива, страшно е да напомниш на света за съществуването си. За какво му е на света такова нищожество като теб? По-добре скромно и незабележимо да си седиш на мястото. Не, и това не е скромност.
Нерешителност. Прилича на страха и наистина е продиктувана от него. Нерешителността се проявява по един друг начин: искаш да предприемеш важна стъпка, но нещо те спира. „Какво ли ще стане, ако не се получи? Всички ще ме посочат с пръст. Стига. Но защо не? Сигурно ще мога, дали ще мога? Ами ако…“ и моментът е пропуснат. „Е, значи съдбата така е решила“.
Чувство на вина. Чувството, че сте виновни за лошото настроение на колегата от съседното бюро, за това, че може да сте засегнали някого с думите или действията си. Винаги сте готови предварително да обвините себе си за всички грехове на света, без да сте виновни за нищо.
Има ли правилна скромност?
Ако в някой от по-горните редове сте припознали себе си, време е да поработите над своята самооценка. Но това не означава, че трябва да станете нескромни. Истинската скромност е удивително красиво и съзидателно качество. И ето как изглежда тя:
Да говорите за себе си не означава да сте нескромни
Важно е какво и как говориш. Да кажете: „Аз съм най-добрият художник на света“ е нескромно. Но „Аз съм отдадена на работата си, обожавам да рисувам и ми се получава“ е скромно.
Да хвалите себе си не означава нескромност
Но само при условие, че не обезценявате и чуждите постижения. „Изключително ми се получи преводът на последния роман, много съм доволна от себе си“ – това е правилна себеоценка и не противоречи на скромността.
Да приемете похвала с достойнство не значи, че сте нескромни
Ако ви хвалят за нещо, не отблъсквайте отсрещната страна. Как хората ще разберат дали ви бива или не? Ако омаловажавате собствените си постижения и качества, означава, че вие сами не вярвате в тях. Освен това така подвеждате хората, че всички ваши победи се дължат на случайности, а това не е така!
Да се гордеете със себе си е нещо нормално
Разбира се, ако постоянно разказвате на всички колко сте перфектни и надарени с безброй таланти, рано или късно хората около вас ще започнат да ви молят да замълчите, защото звучите нескромно. Но това не означава, че трябва да забравите за всичките си успехи. Вие сте положили труд, време, усилия и душа и е редно да се гордеете със себе си. Няма нищо лошо да говорите за това, защото е нещо нормално и истествено.
Изразете своята радост и ще видите как тя няма да попречи на скромността ви. Опитайте!
