Още от деца чуваме, че само любовта може да ни направи пълноцени и завършени хора. Ако намерим точният човек, животът ни ще добие смисъл. Някъде ни чака половинка, която веднъж намерили, трябва да направим всичко, за да я задържим до себе си.
Всички тези схващания правят живота на много хора по света труден
Вярвайки в тези митове, ние започваме да живеем с разбирането, че някой друг е длъжен да донесе щастие и смисъл в същесъвуването ни. Смятаме, че ако живеем сами, ще сме нещастни. И именно този дълбоко вкоренен в съзнанието ни модел пречи да преоткрием себе си и да разберем, че самодостатъчността не е лошо нещо.
През голяма част от живота си хората са заставени да вярват, че животът е добър, само когато срещнем перфектния човек. Ние искаме да споделяме връзка с някого, който ни кара да се чувстваме завършени. Но това не е точно така.
Когато мислим по този начин, ние ограничаваме правото си да бъдем независими. Не даваме шанс на себе си да проумеем, че сме прекрасни личности, които нямат нужда да зависят от друг човек, за да се радваме на живота и да се чувстваме пълноцени с това, което имаме. Ако си казваме, че ни трябва цял един човек, за да сме добре, това означава, че измъчваме душата си, търсейки непрекъснато някого за запълване на нуждите ни.
А тези мисловни модели могат да поставят под натиск и любимия ни човек, с когото сме в момента
Да делим живота си с някого, трябва да произтича от желанието да бъдем с него, а не защото имаме нужда да сме с него. Да бъдем с човека, защото го обичаме истински и заради самия него, а не защото ни трябва, за да удовлетвори нашите собствени емоционални потребности.
Истината е, че ако се чувстваме така, сякаш нещо липсва въпреки присъствието на човек до себе си, то тогава връзката няма да издържи. Ето защо е важно да се справим сами с кризата дълбоко в себе си и да разберем, че можем да се чувстваме добре самостоятелно, преди да открием любовта.
Ако не успеем да осъзнаем същността на самодостатъчността, ние сме заплашени от това да не оценим себе си във връзката. Ще правим жертви и ще сме отчаяни в страха си не изгубим „половинката“ си, дори с цената на това да търпим унижения и насилие. Много хора правят всичко възможно да задържат партньора си, само защото са уплашени от самотата и вечно търсят невъзможното усещане за завършеност.
Тази концепция ни отдалечава от това да заобичаме живота си
Толкова сме заети с това да не изпуснем половинката, че не ни остава време да оценим своето Аз. Вместо да бъдем благодарни за живота си и за хората в него, ние попадаме в клопката на измамата, сътворена от нас самите – да искаме да срещнем онова, което си мислим, че е любов.
Ако непрекъснато се стремим да намерим любовта, за да се чувстваме завършени, може би първо трябва да заобичаме себе си. Да разберем себе си и да се приемем такива, каквито сме. Така ще постигнем жадувания вътрешен мир, след който ще последва и доброто самочувствие и най-вече способността да привличаме и обичаме хората.
