Бихте ли се качили зад волана на кола, в която при удар при катастрофа вместо въздушна възглавница, към гърдите ви ненадейно изскача острие? Ако добиете смелост да шофирате, вероятно ще се превърнете в най-внимателният шофьор, когото човечеството познава. Страхът често е един от най-големите залози за съхранение на живота.
Защо изпитваме страх? Това отвратително чувство, което сме безсилни да прогоним
Именно страхът е позволил на човека да се съхрани като биологичен вид. Безопасността е едно от най-важните условия за продължаване на човешкия род. Ако се намираме в безопасност, почти е сигурно, че ще доживеем до репродуктивна възраст. В противен случай нямаме шансове да продължим потомството си. Затова още от зората на човечеството чувството на страх е най-верният и вечен спътник на човека.
Паника, вцепенение, изпотяване – всеки от нас е изпитвал чувството страх. То е добре закодирано в паметта и подсъзнанието ни. Когато човек се сблъсква с опасност, страхът мигновено се възбужда като силна доза адреналин, която ни подготвя за борба с опасността. След това организмът започва да се ориентира: да бягаме или да се изправим в битка? Това е моментът на вцепенението – сякаш всичко е сън, който се случва на друг, а ние сме само наблюдатели. В резултат на попадането ни в този на пръв поглед времеви отрязък на безсилие се появява шанс – призрачен и нищожен, но все пак шанс. Без да осъзнават, много животни инстиктивно се възползват в подобен момент, преструвайки се на мъртви по време на нападение от хищник. Понякога това помага…
За човек е доста сложно да излезе от състоянието на вцепенение от страх. Организмът сякаш престава да работи, защото в момент на връхлитаща опасност нервната система се опитва да държи под контрол гигантско количество енергия, докато не настъпи отминаване на заплахата. Спомнете си случай, когато сте виждали изплашено животно. То замръзва на място, след което започва неконтролируемо да трепери. Това е разпускане на натрупалата се енергия.
При хората начина, по който страхът обзема тялото и съзнанието не е по-различен
Мозъкът изпраща сигнал, че вцепенението е (почти) настъпващата смърт, която трябва на всяка цена да бъде избегната. За щастие човекът е разумно същество, успяло да натрупа богат арсенал от средства, позволяващи туширане на страха. Като например суеверията.
Суеверията са продукт на страха, опасения да не би да попаднем в опасна ситуация. В психологията съществува термин „защитен ритуал“. Ако човек плюе през рамо, черна котка пресече пътя му, това не значи, че е параноик или глупак. Той съхранява своята нервна система, тъй като, колкото и да изглежда нелепо плюенето през рамо, то се явява защитен ритуал или „клапан“ за изхвърляне на нервното напрежение. Именно той не позволява да се изпадне във вцепеняващ страх, довеждащ до изгубване на контрол на ситуацията. Оказва се, че в културата на много народи суеверията играят роля на спасители за съхранение на здрав разсъдък и значително повишават шансовете на оцеляване.
Най-голямата опасност за съвременния човек
Но в днешно време, когато условията на живот са доста различни, при съвременния човек реакцията срещу опасността е съвсем различна от тази при предците ни. Днес тя се е превърнала в стена, пречеща ни да реализираме свое жизнен потенциал. Вече ги няма дебнещите тигри, нито спотайващите се в гората вълци. Главна роля в живота имат работата, амбициите, плановете. Нищо от това не може да бъде наречено смъртна заплаха, биха казали някои. Но пораженията от любовните неудачи, провалите в личен и финансов план се възприемат от хората като безпощадни нападения от кръвожадни хищници.
Не се боим от тигри, но от неодобрението на околните, от непостигането на поставените цели, от отхвърляне от страна на партньора. Според психолозите всичко това може да се обясни с механизма на страха – в древността човекът е трябвало да реагира на опасността веднага, тук и сега, а не в умозрителното бъдеще, отлагайки опасността за живота си.
Страхът от бъдещето и несигурността на съвременното ежедневие ни кара да се боим за неща, които не биха накарали нашите предци (целулит, фалит, отказ на предложение за брак) да се съсредоточат върху тях. В резултат на това ние изпускаме куп възможности, които живота ни поднася. Нещо повече – изпадаме в крайни състояния, за които прадедите ни дори не са и помисляли.
От гледна точка на психологията вцепенение днес наричаме депресията – тогава, когато оставяме всичко да се изплъзва от ръцете ни. Страхът се трансформира в униние, а резултатът е липсата на воля. И тук можем да се съгласим с писателя Франк Хърбърт, че страхът погубва разума.
Страхът – строгият съдия
Какво може да направи съвременният човек със страха? Идеалният вариант е спокойно да чака опасността. Всяко събитие, което носи промени предизвиква тревога и това е нормално. Според психолозите статистиката показва, че 86% от мрачните ни очаквания никога не се превръщат в реалност. Само на половината от оставащите 14% можем да повлияем. Докато се намираме в очакване от настъпване на негативни събития, успяваме да останем на пулса на живота. Много от нас са се научили да очакват най-лошото, за да не изгубят разсъдъка си. А за това трябва да благодарим на страха – нашия подарък от древността.
И така, бихте ли се качили зад волана на кола, в която при удар при катастрофа вместо въздушна възглавница, към гърдите ви ненадейно изскача острие? Страхът е не само нашият щит, но и най-строгият съдия: нито една глупост, нито едно високомерие няма да бъде простено от него. И не трябва да го забравяме, защото това също е залог за оцеляване.
