Знаете ли, че в японския език има 20 начина, по които можете да кажете не? Или че в много култури не е прието да използвате лявата си ръка, за да подадете нещо, понеже се смята за “нечисто”? И по-важното, знаете ли достатъчно, за да приложите информацията, с която разполагате?
Бяхме привикнали с идеята за IQ или “Коефициентът на интелигентност”, когато през 1995 г. Даниъл Голман въведе понятието за по-различен тип интелигентност – емоционалната. Ако IQ-то измерва когнитивните способности, то емоционалната интелигентност изследва/разглежда как разпознаваме, разбираме и контролираме собствените си емоции и тези на другите хора.
В свят, в който постоянно се движим и взаимодействаме с хора от много различни култури, според някои хора се нуждаем от още един вид интелигентност. Това, което е обичайно за една култура съвсем не е задължително да функционира в друга.
Въпреки че няма образцов начин на поведение в глобалната среда, има набор от умения, които можете да развиете. Това е интелигентността, която увеличава ефективността ни при културно разнообразните/различни ситуации – CQ или културната интелигентност.
Главата
Когнитивната културна интелигентност е знанието за специфичните за контекста факти: това са политическите, икономически, социални системи на дадена култура. Тя съдейства за формирането на по-точни очаквания спрямо новата среда.
Това е първият аспект на CQ и е от основополагащо значение. Ако желаете да създадете дълготрайни отношения с хората, е добре да се запознаете с PESTEL на тяхната страна: политически, икономически, социален, технологичен, екологичен и правен контекст.
Сърцето
Емоционалната интелигентност може да се нарече също така емпатия или мотивираща CQ. Първо трябва да познавате себе си и да успявате да владеете емоциите си. Убеждението, че ще успеете да се справите с непознати ситуации, които предизвикват стрес, ще ви помогне да се чувствате “по-удобно, когато изпитвате дискомфорт”. Трябва да покажете, че се интересувате от езика, културата, историята на отсрещния човек.
Тялото
Поведенческата интелигентност е способността да се държите в съответствие с различните културни практики като адаптирате вербалното и невербалното си поведение. Класически пример е поздравът: с ръка, прегръдка, поклон?
Вербалното поведение също ще бъде различно спрямо културата. Кой говори? Колко висок или мек е приетият тон? Кога е добре да “прекъснете” събеседника си? Трябва да се научите да възприемате имплицитните аспекти на комуникацията: колебание, кратко мълчание, препратки към друга тема.
Важна част от развитието на културната интелигентност е и слушането на други езици. Но елементарното познаване на езика често не е достатъчно. Тук се намесва идеята, че двуезичните хора виждат света през различни концептуални системи – това подобрява когнитивната гъвкавост, дивергентното мислене и креативността.
