frida.bg
амбивалентна

Как да разберем, че имаме амбивалентна привързаност?

Всеки човек притежава инстинкта да обича и да се привързва. Точно това е основната идея на известната Теория на привързаността, създадена от психоаналитика Джон Боулби. Точно нея разглеждаме тук. Някой хора бягат от привързаност, други – се вкопчват в нея, а трети, какъвто е случаят на амбивалентната привързаност – се лутат между двете крайности и не могат да решат къде да се позиционират.

Привързаността е патерн, който се заучава още в ранна детска възраст според интеракциите, които детето има с родителя и обгрижващият го човек. Тя може да бъде сигурна и несигурна. Сигурната привързаност е тази, при която детето се чувства емоционално сигурно в присъствието на родителя. И обратното, несигурна привързаност се изгражда, когато детето не изпитва, че може да разчита за емоционална сигурност от родителя.

Според идеите на Боулби децата идват на този свят с инстинктивната потребност да се привързват, защото това осигурява оцеляването им в този свят. Какво ще бъде качеството на привързаността зависи от много фактори – зрелостта на родителите, готовността им да откликват, разбират и отговарят на потребностите на децата си и т.н.

Несигурната привързаност се дели на 3 подтипа: избягваща, тревожна, амбивалентна. Вече разгледахме кои са знаците на тревожната привързаност. Тук ще се спрем малко повече на избягващата и как да познаем, че се свързваме с другите хора през нея?

Какво представлява амбивалентната привързаност?

Амбивалентната привързаност безспорно е една от най-трудните. Тя се развива, когато детето преживява някакъв вид малтретиране – физическо и емоционално, както и неглижиране на нуждите на детето. То израства в постоянен страх и несигурност. Развива крайна зависимост от близост с друг човек, като в същото време изпитва ужас и непоносимост към същата тази близост. Този стил на привързаност представлява риск за поява на психопатологични симптоми в детско-юношеска и зряла възраст.

Как да разберем, че имаме амбивалентна привързаност?
„Мразя хората, които ме обичат“

Това не е просто реплика, а усещането за отношенията на хората с амбивалентна привързаност. За тях омразата и любовта са едно и също нещо. Голяма част от амбивалентните хора свързват любовта и близостта с някакъв вид болка – емоционална, психологическа, физическа – и именно това е причината за омагьосания кръг любов-омраза.

„Слагам маска на безчувственост, за да държа хората далеч“

Често избягващите хора носят маска, която скрива лицето им от другите хора. Както знаем всяка маска е студена и й липсва топлина и чувства. По този начин амбивалентните се предпазват от близостта, която ги плаши и в същото време симулират близост, защото в съществото си те наистина се нуждаят от такава.

 „Когато се страхувам съм склонен да загубя контрол“

Страхът от нараняване, изоставяне и емоционално страдание са водещи при хората с амбивалентен стил на привързване. Това са хората, които често се страхуват да не загубят контрол над една ситуация, но често губят контрол над емоциите и състоянията си. Загубата на вътрешен контрол може да дойде под формата на гняв, агресия, насилие и други крайни действия и състояния.

Пасивно-агресивна любов

Амбивалентната привързаност ни прави пасивно-агресивни в любовта. Копнежът за интимност се смесва с ужас, че ще бъдеш наранен. Пасивната агресия идва като стратегия за справяне в ситуация на интензивен вътрешен конфликт. Очаквам, че ще бъда наранен, затова ще уязвя/нараня първи. „Обичам те, мразя те“ моделът на обичане е изключително труден за преживяване. Той държи хората, които са в него в непрестанна тревога, а това изчерпва връзките, надеждата и топлината в отношенията.

Какво можете да направите? Смята се, че несигурната привързаност много трудно може да бъде преобърнат в сигурна. Но се случва. Ако искате да промените нещо и да внесете повече осъзнатост във връзките си потърсете психолог и започнете най-ценното пътешествие към себе си!