Привързаността е тази дълбока и трайна връзка, която родителите и децата изграждат заедно на базата на взаимоотношенията си в първите четири години от живота на детето. Това е тази специална връзка към любящия родител, който умее да предвижда, ръководи и подкрепя детето. И точно тази връзка е базисна човешка потребност. Всеки човек притежава инстинкта да се привързва и точно това е идеята в основата на известната Теория на привързаността, създадена от психоаналитика Джон Боулби. Според неговите идеи децата ни идват на този свят с инстинктивната потребност да се привързват, защото това осигурява оцеляването им в този свят.
Привързаността: емоционалната храна за душата
Всички родители несъмнено обичат децата си, но повечето от тях са убедени, че любовта им не се нуждае от доказване. Това, което може да се превърне в проблем на привързаността за детето може да не е в липсата на любов. А в неумението на родителите да изразят и покажат своята любов по начина, по който детето им се нуждае. Много е важно тук да обърнем внимание на това, че ние, като родители, можем да правим всичко правилно като по учебник, но ако не следваме знаците, които ни дава детето и не се водим от тях, то привързаността ни може да стане проблемна.
Качеството на връзката родител-дете се определя от много фактори. От отношенията между родителите, както и от това дали и двамата родители присъстват емоционално и физически. Влияят и много други фактори, свързани със степента на тяхното желание да имат дете, с тяхното възпитание и спомени от детството, тяхната личност, мотивация и цели.
Как всъщност се изгражда привързаността?
За да има привързаност най-напред трябва да има обект на привързаност. Обектът на привързаност е обрижващата фигурна и най-често това е майката. Когато майката откликва на потребностите на детето, например да бъде успокоено или нахранено, то постепенно изгражда сигурна привързаност. В случая майката по-добре от всеки друг може да успокои детето, когато е разтревожено. И това е знак, че привързаността или емоционалната храна е налична и удовлетворяваща.
Когато детето се чувства сигурно привързано то предпочита обекта на привързаността си за игри и търси утеха при неге. В присъствието на обекта на привързаността детето се чувства по-уверено и по-спокойно, а в негово отсъствие става тревожно и плаче. Качеството на привързаността с обгрижващата фигура е от изключително важно значение. Според теорията на привързаността ние запазваме своя стил привъзанст през целия си живот и го проектираме във всяка следваща емоционална връзка.
В зависимост от отношенията на детето с обрижващия и доверен друг, то развива различен стил на привързаност. И той ще се отрази на начина, по който детето ще изгражда взаимоотношения и ще се справя с проблемните ситуации в живота си.
В следващата част на статията ще опишем подробно видовете привързаност и как те влияят върху живота ни…
