frida.bg
привързаност

Как да разберем, че имаме тревожна привързаност?

Привързаността е тази дълбока и трайна връзка, която родителите и децата изграждат заедно на базата на взаимоотношенията си в първите четири години от живота на детето. Това е тази специална връзка към любящия и откликващ родител, който умее да предвижда, ръководи и подкрепя детето.

Привързаността е базова потребност на всеки човек. Не случайно копнеем за любов, свързване, общуване и интимност в отношенията. Далеч не ни е достатъчно да имаме студени делови отношения, нали? Всеки от нас притежава инстинкт да се привързва и точно това е идеята в основата на известната Теория на привързаността, създадена от психоаналитика Джон Боулби.

Според неговите идеи децата идват на този свят с инстинктивната потребност да се привързват, защото това осигурява оцеляването им в този свят. Какво ще бъде качеството на привързаността зависи от много фактори – зрелостта на родителите, готовността им да откликват, разбират и отговарят на потребностите на децата си и т.н.

Според Боулби, има два основни вида привързаност – сигурна и несигурна. Сигурната привързаност е тази, при която детето се чувства емоционално сигурно в присъствието на родителя. И обратното, несигурна привързаност се изгражда, когато детето не изпитва, че може да разчита за емоционална сигурност от родителя.

Несигурната привързаност се дели на 3 подтипа: избягваща, тревожна, амбивалентна. Тук ще се спрем малко повече на тревожната привързаност и как да познаем, че се свързваме с другите хора през нея?

Какво представлява тревожната привързаност?

Тревожната привързаност се развива тогава, когато реакцията на родителя при търсене на близост от детето при стрес е непредсказуема. Тя може да варира от гняв до активно утешаване без връзка  с нивото на стрес у детето. Детето с този стил на привързаност се фокусира върху  поведение на търсене на близост с цел защита.

Така то се вкопчва в родителя, страхувайки се, че всеки момент може да го загуби. То стои до полата на майка си или обрижващия друг и няма интерес да изследва външния свят, да се сприятелява и да играе свободно. Сякаш детето непрекъснато се страхува, че ще бъде изоставено. Това се демонстрира и в поведението на възрастния с този тип привързаност.

Детето започва да възприема света като непредсказуем и опасен без защитата на друг човек, поради което става зависимо от значимия възрастен и силно тревожно, когато той не е в непосредственото му полезрение. Този стил на привързаност често е съпътстван с детски пристъпи в резултат на това, че детето не знае как да се справя само с тревожността и афекта преминава в криза.

Как да разберем, че имаме тревожна привързаност?
Жадувате за интимност

Всеки човек копнее да преживее любов и интимност с друг човек. При хората с тревожен стил тази нужда е огромна. Те имат ОГРОМНА нужда от интимност и връзка, за да се чувстват спокойни. При все това непрекъснато се страхуват да не ги загубят, с което често предизвикват проблеми във връзката си.

Потискате нуждите си

Ако имате тревожен стил привързаност вероятно потискате нуждите и интересите си, за да угаждате на другите. смятате, че по този начин те ще ви харесват повече или няма да ви изоставят. Но това не само не се потвърждава от опита ви, но и често се случва точно обратното – другите не оценяват усилията ви, а вие се чувствате неразбрани.

Ревнувате

Една от характерните емоции, които тревожните хора привнасят във връзката си е ревността. тя е резултат от страховете – че ще ви изоставят или ще изберат някой друг пред вас. Често ревността е напълно неоснователна, но не можете да се справите с упоритото й присъствие. Ако страдате от това мъчително чувство, вероятно имате тревожна привързаност.

Какво можете да направите? Смята се, че несигурната привързаност много трудно може да бъде преобърнат в сигурна. Но се случва. Ако искате да промените нещо и да внесете повече осъзнатост във връзките си потърсете психолог и започнете най-ценното пътешествие към себе си!