Ако трябва да дам метафора за очакванията щях да ги сравня с един чувал, който ни окачват на гърба още като се раждаме. Този чувал има капак и всеки човек, с когото започваме да изграждаме отношения започва да пуска вътре едно по едно камъчета. Най-много камъчета пускат нашите родители. Какви трябва да бъдем, как трябва да се държим, какви пътища трябва да изберем до без край.
След това са приятелите ни и интимните ни партньори, но нека не забравяме работодателите ни и колегите. Е, дори и продавачът в магазина има очакването от нас да си платим сметката, но то е явно. На касата ни подават сметката. Тези очаквания не са опасни, защото се говори за тях. По-опасни са онези очаквания, които безмълвно увисват на гърба ни като камъни и ни спират да бъдем себе си, да бъдем щастливи.
Да се осмелиш да разочароваш другите
Може би всеки търсещ себе си човек рано или късно ще се осмели да разочарова родителите си, приятелите си и всеки, който очаква нещо различно от това, което е. По-лесно е да се вписваме в шаблона. В това, което другите искат от нас. Някак така ни се снема отговорността, защото другите са отговорни за моето нещастие. Та нали спазвам правилата им! Да се разбунтуваш означава да разочароваш другите, но най-вече – означава да поемеш отговорност за себе си и да се освободиш от чувала на гърба си. Факт е, че на другите им е по-удобно да спазваш очакванията им.
Да живееш по свои собствени правила
Някак така няма изненади и те са сигурни, че ти спазваш „правилата“. Да хвърлиш очакванията на другите, които те спират да живееш живота си така, както искаш, означава да заживееш по своите собствени правила. Странни. Необичайни. Несигурни. Вероятно те ще се разтревожат – „Но какво се случва с него, полудял/а ли е?“ Не, най-после сме станали нормални, истински и защо не и необичайни. Но няма по-голяма свобода и лукс от това да си позволиш да бъдеш извън очакванията. Да кривнеш от очертания път. Да изградиш свой. И да видиш къде ще те изведе.
