Не е лесно да си човешко същество в този преходен житейски път. И точно за това са приятелите – някак да направят живота ни по-смислен, свързан, истински. Споделената радост е двойна радост, споделената мъка – половин мъка.
Когато близък човек страда или минава през труден период някак усещаме неговата болка като наша болка. Искаме да помогнем, но често не сме сигурни какво и как можем да направим. Тези моменти са неизбежни. Рано или късно всеки от нас минава през тях, но е друго, когато до нас има някой, на когото го е грижа. За моментите, в които не знаете как да помогнете да приятел, който преживява труден период…
Не опитвайте да променяте начина, по който се чувства
Всеки има право да се чувства зле. Понякога от обич искаме да отменим болката, мъката, гнева на близките си, защото знаем, че това са разрушителни емоции. Не трябва да се чувстваш тъжен… – всъщност ще подтикне другия човек да заключи емоцията си вместо да я изживее и да се освободи от нея. Когато другият изпитва силни емоции не е нужно да казвате или правите каквото и да било. Просто бъдете там. Присъствайте. И знайте, че това е всичко, от което другият се нуждае.
Напишете му писмо
В някои случаи това може да бъде наистина силно в изразяването на подкрепа и съчувствие към другия човек. Ако по-лесно се изразявате на лист хартия или ви е трудно да говорите на „емоцинонален език“ очи в очи – напишете писмо. Изразете с думи на листа емоциите, които и свързват с вашия близък човек и приятел. И нека писмото ви завърши с подкрепа, надежда, вяра в другия човек и в това, че всичко ще бъде наред. Защото наистина ще бъде!
Просто повървете с него
Сещате се, онези разходки, в които не е нужно да говорите. Думите са просто начин за размяна на информация, но понякога най-важното послание стига по-бързо без думи. Просто бъдете с него, поканете го на разходка и повървете заедно. Крайната цел не е важна. Посока няма. Но посланието е ясно. Не си сам, защото аз съм с теб дори и да не знаем на къде сме тръгнали.
