Как да се справим с хората, които говорят твърде много? Със сигурност сте срещали твърде разговорливи хора, които буквално не спират да говорят и говорят. А вие или спирате да слушате, защото мозъкът ви просто се изключва, за да се предпази от прегряване, или прегрявате и си тръгвате като изцедени от срещата. А най-интересното е, че тези хора въобще не слушат какво им казвате, важното е – какво казват те. Е, това прилича на монолог, в който събеседникът е просто слушател, който трябва да подхранва егото на говорещия. Познато ли ви е?
Защо тези хора говорят толкова много?
Общуването е съществена част от това, което ни прави осъзнати човешки същества. То включва много повече елементи от простото дърдорене. Например, слушане, емпатия, присъствие, обратна връзка, въпрос, отговор, молба. Но някои хора просто превръщат комуникацията в монолог. Какви са причините за това? Може би смятат себе си за доста по-интересни събеседници от другите (т.н. нарцистични наклонности). Или са супер тревожни и се страхуват да покажат истинската си същност зад блокада от думи. А може би просто нямат умения за комуникация и смятат, че единственото важно нещо е умението да се изразяваш с думи, а това съвсем не е така. Независимо каква е причината за прекаленото дърдорене, важното е да знаем как да се справим с него без да изчерпваме енергията и търпението си. Как да сторим това?
Поставете граници
Много е важно още в секундата, в която усетите, че срещу вас стои дърдорко да поставите времеви граници. С колко търпение разполагате в минути? Ако имате 10 минути търпение, кажете на събеседника си, че имате само толкова, за да бъде подготвен. Ако имате важен въпрос за разрешаване – бъдете конкретни и кажете, че бихте искали да имате повече време да поговорите за … всичко останало, но е важно да карате по същество, защото имате само 10 минути.
Проявете интерес
Може би звучи парадоксално, но хората-дърдорковци говорят прекалено много просто защото се страхуват, че няма да бъдат чути, разбрани, приети, харесвани. Проявете интерес към това, което събеседникът ви има да ви каже. Но все пак не забравяйте да поставите граници – това ще ви спести емоционалното изчерпване по-късно.
Затворете разговора подходящо
Ако времето (и търпението ви!) вече са изчерпани е време да помогнете на събеседника си да приземи самолета и да приключи монолога си. Можете да го направите с въпроси като: „Какво мислиш да правиш оттук нататък?“, „Какво бихме могли да направим на базата на това, което сподели?“, „Какво заключение можеш да направиш?“. Когато приканим събеседника си към действие всъщност вкарваме линията на затваряне на разговора. Както и напомнянето, че този разговор има цел – време е да разберем каква е тя и може би да си кажем довиждане. И до скоро!