Замисляли ли сте се какви номера прави паметта ни ежедневно? Случвало ли ви се е да се запознаете с някого и минута след това да не можете да си спомните името му? Тази неудобна ситуация вероятно се е случвала на повечето от нас. Понякога забравяме пароли, а друг път не можем да извикаме някоя добре позната дума в съзнанието си, а тя ни е „точно под езика”. Всички ние сме ставали жертва на финтовете на паметта, но защо това се случва? Според Елизабет Лофтус, награждавам експерт по човешката памет, има няколко основни причини, заради които тези неудобни операционни грешки се случват.
Грешка по възстановяването
Един от най-често срещаните проблеми на паметта ни е да знаем и че тази конкретна дума ни е добре позната, употребявали сме я безброй пъти и все пак тя не се появява в ума ни. Някак стои заклещена под езика ни и не мърда. Така наречената функция „услужливост” на паметта понякога дава системна грешка и то точно в моментите, в които най-много ни трябва търсената информация. Това се обяснява с теорията за разпад на паметта, според която всяка нова паметова следа причинява съответно изтриване на информация. Това се случва, защото мозъкът ни я определя като ненужна, тъй като не е употребявана известно време.
Смущения на паметта
Съществуват два типа смущения – проактивни и ретроактивни. Проактивните смущения се случват когато стара информация възпрепятства припомнянето на по-нова информация. Например, когато се опитваме да си припомним темефонен номер, старият номер, който помните от години се появява настойчиво в ума ви, но не можете да си спомните новия номер. Ретроактивните смущения представляват обратния процес. Когаго искате да си припомните стара информация, но в ума ви оживяват нови паметови следи. Например, наричате новия си приятел с името на бившия. Тази теория също така може да обясни трудността ни да възпроизведем информация дори след кратък период от време или невъзможността ни да запомним името на някой, с когото току-що сме се запознали.
Мотивирано забравяне
Става дума за т.н. потискане или несъзнателно изключване на спомени, които са свързани с некомфортни или травмиращи събития. Потиснатите спомени на свой ред започват да завличат под килима и всички останали неща, които по асоциативен път могат да предизвикват оживяването на паметовата следа за травмиращото събитие. Става така, че в ума ни се появява огромна паметова липса, за която не можем да намерим обяснение.
Грешка на съхранението
Понякога просто не можем да запомним определена информация или имаме трудности с това да я съхраним в дългосрочната си памет. Всъщност краткосрочната ни памет може да съхрани до 7 неща в рамките на 30 секунди и много често информацията тук се преценява като ненужна и се забравя. Разсейващите фактори в средата също могат да са причина за невъзможността да съхраним информация. Както и трудностите ни с вниманието и концентрацията.
Мултитаскингът нулира паметта ни
Така нареченият мултитаскинг също е един от основните причинители за бъгването на системата на паметта ни. Когато непрекъснато превключваме между различни задачи, независимо дали по желание или защото сме прекъснати, нашата способност да се фокусираме намалява. Все повече се говори, че мултитаскинг уменията са много важни в съвременния свят. Тъжната истина е, че нашият мозък нулира настройките си всеки път, когато сменим дейността си. Това всъщност удължава времето, което ни е нужно, за да свършим задачите си.
