Щастливи и спокойни
Част 2 – За слънцето, облаците и човешките настроения
На всеки се е случвало да се събуди сутрин в прекрасно настроение и с големи планове и очаквания за деня и от нещо, понякога съвсем дребно, начинът, по който се чувства да се промени коренно и положителната нагласа да отстъпи място на мрачно и безрадостно състояние. Конкретната причина може дори да не е съвсем реална, а да е резултат само от начина, по който възприемаме и интерпретираме думите и действията на другите, пречупени през призмата на собствената ни предварителна нагласа. Много пъти обръщаме прекалено внимание на детайли, които не са наистина важни и се фиксираме върху проблеми, които съществуват само защото ние мислим за тях като за такива.
Забързаната ни форма на общуване често ни подтиква да критикуваме гледните точки, да реагираме бурно, да тълкуваме неправилно, да приписваме фалшиви мотиви и да даваме мнения преди човекът, с когото общуваме, дори да е изказал докрай мисълта си. Нищо чудно, че толкова често се ядосваме, тревожим се и се дразним един друг – нервността на средата, в която живеем ни прави лесно уязвими от външни фактори, на които не можем да въздействаме.
Помнете: и най–щастливият човек на земята не винаги е щастлив. Всъщност всички щастливи хора си имат полагащия им се дял лошо настроение, проблеми, разочарования и сърдечни тревоги. Често разликата между един щастлив и един нещастен човек не е в това, колко често настроението им е лошо или в каква степен, а как се справят с лошото си настроение. Как се отнасят към промяната в настроението си?
Преди всичко човек трябва да осъзнава, че всичко на този свят е непостоянно и преходно и това важи с особена сила за настроенията на човека. Подобно на облаците, които сега може и да закриват слънцето, но след няколко часа ще бъдат разпръснати от вятъра и времето пак ще е слънчево, така и човешките настроения не траят дълго. Тибетската будистка мъдрост и китайският даоизъм ни дават представа за това, и те неслучайно сравняват колебливите човешки настроения с промените на времето, тъй като човек е част от Природата. Например, неоспорим е фактът, че условия като температура, осветеност/тъмнина, влажност/сухота, атмосферно налягане и т. н. на околната среда веднага влияят на човешкия организъм и това си проличава в емоциите и мисленето ни. Подобно на празен съд или антена, човешкото тяло отразява бушуващите Природни сили и колкото по–ясно си даваме сметка за това, толкова по–лесно ще можем да се „издигнем над нещата“ и да бъдем неподвластни на емоциите си.
Точно както облаците и мъглата ту се появяват, ту се разпръсват, по същия начин и „облаците“ на настроенията идват и си отиват. Трябва да помним обаче, че тяхната природа е илюзорна, а лъчезарната човешка същност (която същевременно е и същност на всички останали неща) винаги е там, в основата, неизменна и неунищожима, вечна. Тази същност е едновременно Празнота и безкраен Потенциал, изпълнен с енергията, от която възниква всичко.
Докато Западните учения са склонни да поощряват прекалено ентусиасткото и импулсивно поведение, Източните учения съдържат много предупреждения срещу него. В „Дао Дъ–дзин“, една от водещите книги на китайското учение даоизъм, например намираме:
Цяла сутрин бурният вятър не духа;
И проливният дъжд цял ден не вали.
А нима те създадени не са от небето и земята?
Щом мощта на земя и небе
Не може да даде дълговечност на бушуващите сили,
Нима да го постигнеш ти би могъл?
Да стоиш на пръсти, значи да си неустойчив.
Щом вървиш с широки крачки – бързо ще се умориш.
Да показваш себе си, показва невежество.
Изявата на самоувереност разкрива суета.
Щом хвалиш себе си, не ще постигнеш уважение.
Преувеличавайки способностите си, не ще отидеш надалеч.
За хората, поели Пътя, всичко туй
Излишна е храна, багаж ненужен.
То щастие не носи.
И който знае Пътя, го избягва.
(както е цитирано в книгата „Дъ–то на Прасчо“, автор Бенджамин Хоф, изд. „Дамян Яков“, 1995)
Макар че понякога на човек му се струва, че слънцето и ясното синьо небе изчезват, като че ли завинаги, нищо не е по–далеч от истината. „Дао” или „Пътят”, понятието, което дава името на китайското учение даоизъм, изповядва като един от основните си принципи Простотата. Даоизмът сравнява успешното човешко поведение с течаща вода. Както водата тече естествено и красиво, така и човек трябва да се отпусне и да върви през живота на принципа на най-малкото съпротивление, без да се намесва в странични проблеми, конфликти или неща, които не са му работа. В популярния си аспект даоизмът е просто определен начин на оценка, поука и реакция на всичко, което се случва във всекидневието. От гледна точка на даоиста естественият резултат от този хармоничен начин на живот е щастието.
Автор: Веселина Тулевска.
