Хората често изразяват разочарование, когато чуят собствения си глас на аудиозапис. Ако някой ви каже, че харесва как звучи гласът му, става въпрос за изключение или лъжа, казват психолозите. Според тях има три причини, които ни пречат с охота да приемем начина, по който звучим.
Първата се крие в особеностите на физиологията на човека. Анна Каракаева, преподавател по Ораторско изкуство и специалист по публични изяви в Русия, разкрива връзката между тайните на човешкото тяло и възприятието на звука. Звукът е серия от колебания на звуковите вибрации. Ключът се крие в устройството на ухото – външно, средно и вътрешно, затова звученето на собствения ни глас се възприема по два начина, казва преподавателката от Русия.
Най-напред – чрез въздуха. Така чуваме всички външни звуци като например шумоленето на дъжда и преминаващия автомобил, гласа на другите хора, музиката. Нашият глас, който се заражда чрез връзките на гласните струни, предизвиква вибрации в дихателните пътища и се усилва с помощта на резонатори. Това са бронхите, трахеята, ларинкса, устната кухина, носните и други кухини, обогатяващи гласа с най-различни тонове.
С помощта на езика и устните вибрациите се превръщат в звуци и думи. След това звукът излиза от устната кухина, и по въздуха достига до нашето външно ухо, преминава през средното и след това във вътрешното, където вече се преобразува в импулси и се предава към главния мозък. Това се нарича въздушно звуковъзпроизвеждане.
Второ, както всички вътрешни шумове, ние възприемаме вибрациите на своя глас чрез костите и тъканите. Към тези шумове се отнасят сърцебиенето, приливът на кръвта, тракането със зъби, звукът на собствения ни глас. При костното звуково възпроизвеждане, звуковата вълна заобикаля системата на средното ухо и се предава непосредствено във вътрешното ухо. Анна Каракаева съветва да пробваме да изпеем нещо със затворена уста. Ако в този момент запушим ушите си с пръсти, звуците ще ни се сторят доста по-шумни. Причината е, че в значителна степен чуваме гласа си, благодарение на костната проводимост.
Чувайки гласа си на запис, ние вече не можем да възприемем естествените вибрации чрез костите, като някои нискочестотни компоненти на колебанията на гласовите връзки се губят. Получава се така, че на записа ние сякаш чуваме една звукова пътека вместо две, пояснява Анна Каракаева. Така че, трябва просто да приемем тази наша физиологическа особеност, продължава тя.
Втората причина, поради която собственият ни глас не звучи привлекателно, се крие във възможностите на звукозаписното устройство. Апаратурата с ниско качество може леко да улавя височките честоти, но ниските й убягват. Затова в записите гласът ни звучи сякаш доста по-висок. Хубавият и качествен микрофон притежава висока чувствителност и улавя всички честоти на гласа.
Третата причина е психологическа. Специалистите казват, че у всеки от нас съществува определена представа за собственото му „Аз“. Ние представяме себе си по един начин, а отвън се чува нещо съвсем друго, което се оказва толкова непривично, че дори може да предизвика силно разочарование.
Американските психолози Сюзън Хюз и Мариса Харисън провели две изследвания по тази тема. В рамките на първия експеримент през 2010 година, участниците трябвало да преслушат многобройни гласове, сред които да открият своя. Те знаели, че гласът им е някъде сред морето от записи, ето защо 93% от участниците дали безпогрешен отговор.
Участниците във втория експеримент не знаели, че гласът им с сред звуковите записи. Освен това те трябвало и да оценяват чутите гласове по различни критерии: доколко са красиви, изразителни и убедителни. Хората не знаели, че техните гласове са част от звуковата колекция, те дори давали на своето звучене добри оценки. Затова твърде възможно е, че често ние демонстрираме излишно високи очаквания към себе си.
