Книгата „До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан ще ви докоснес, ще ви развълнува, ще ви вдъхнови. Главната героиня- шестнадесетгодишната Лара Джийн пише любовни писма до пет момчета, които е харесвала. В тях тя излива чувствата си, а след това ги адресира и ги прибира в кутия за шапки, която майка ѝ ѝ е подарила.
„Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм“
Всичко се променя, когато някой изпраща писмата до получателите и Лара Джийн трябва да се справи с последствията от случилото се. Това, което е трябвало да я освободи от чувствата ѝ и да ѝ помогне да продължи напред, се оказва препъникамъчето в иначе спокойния ѝ живот. Проблемите идват, когато бившето гадже на по-голямата ѝ сестра Марго – Джош разбира, че Лара Джийн е била влюбена в него. Искайки да избегне неприятностите с него, тя замесва в историята и друго момче, до което е писала писмо – популярният готин Питър.
Лара Джийн няма почти никакъв опит в любовта и не знае как да се справи със ситуацията. Тя изпада в неловки моменти, като същевременно се опитва да разбере какво изпитва. Читателите лесно могат да се свържат с нея, защото като всяко момиче не знае какво иска, объркана е и открива нови неща за себе си и близките си.
Лара Джийн е наивна, сладка и тиха тинейджърка, която предпочита да пече сладки и да чете пред това да купонясва и да пие алкохол. Смъртта на майка ѝ я кара да порасне по-бързо, отколкото трябва, въпреки че „жената“ в семейството става по-голямата ѝ сестра Марго. Двете се съгласяват негласно да се грижат за по-малката си сестра – деветгодишната Кити, която проявява характер още от малка и внася доза колорит в книгата.
Важността да имаш някого, на когото да разчиташ
Семейните взаимоотношения заемат голяма роля в романа. Макар това да е главно романтична история, авторката Джени Хан набляга на важността да имаш някого, на когото да разчиташ и изгражда здрава връзка между сестрите, която се е засилила заради загубата на тяхната майка.
Освен с любовните си драми Лара Джийн трябва да се справи и със заминаването на Марго в колеж в Шотландия. Така тя губи друга важна опора, на която се е облягала през годините. Осъзнавайки, че отговорността за Кити и баща им пада върху нея, тя трябва да преодолее страха и несигурността си и да бъде добрата сестра и дъщеря, която се очаква да бъде.
Хубавото при изграждането на образа на Лара Джийн е, че тя е реалистична. Не става по-отворена и готина, продължава да обича спокойствието пред шума от купоните, понякога се държи необмислено и детински като истинска тинейджърка. Фактът, че е полу-корейка я кара да изпъква сред останалите, макар тя да мисли, че е невидима.
Завръщане към старомодната романтика
Стилът на Джени Хан е лек и увлекателен. Кратките глави помагат за по-лесното четене на романа. „До всички момчета, които съм обичала“ връща читателите към старомодната романтика – няма нищо по-хубаво от писането на писмо на ръка.
Роман за освобождаването от миналото, сблъсъкът с него, нужен, за да се продължи напред и за търсенето на отговора какво, за Бога, е това животно любовта и как да се справим с него. „До всички момчета, които съм обичала“ е свежа, нежна и романтична книга, след която ти се иска да напишеш писма до всичките си любови. Дори и с риска те да ги получат.
