Съпругата на краля на Руанда Мутарa III – Розали Джиканда била наричана ангел, живял сред простомъртните. Нейното голямо сърце и добра душа вдъхновявали поданиците на някогашното африканско кралство да вярвяат в най-доброто, дори по време на най-тъмните години. Историята на последната кралица на Руанда е изпълнена с печал и заслужава да бъде разказвана, защото до последния си дъх Розали Джиканда се борила за мира в своята страна.
Смъртта на съпруга й, последвалите народни вълнения и безпорядъци в Руанда изправили Розали Джиканда пред безброй трудности, но нито едно изпитание не успяло да сломи нейния дух. Съвременниците й я наричали кралица на народа и се възхищавали на ентусиазма, с който съпругата на крал Мутарa III приемала всеки жител на Руанда в своя дома и приемала присърце историите, които хората споделяли с нея.
Розали Джиканда се родила през 1928 година в източната част на Руанда
Розали била най-голямото от петте деца в семейството. По разказите на най-малкия й брат Чарлз, още в детството бъдещата съпруга на краля се отнасяла изключително отговорно към своите близки и с удоволствие се грижела за всичките си братя и сестри.
След няколко години семейството на Розали се преместило да живее в централния район на кралството, където за момичето се отворила нова страница в живота. На 14-годишна възраст Розали била избрана за една от кандидатките за бъдеща съпруга на краля. Заедно с останалите избраници тя попаднала в двореца, където трябвало да премине през различни обряди и да демонстрира желанието си да стане жена на краля. Процесът изисквал избраните момичета да се съблекат напълно голи в присъствието на монарха и слугите му.
Розали, която била възпитана в католическата вяра, категорично отказала да изпълни изискването на Мутара III, която постъпка възхитила краля и той избрал за своя съпруга именно Розали. Младоженците сключили брак по христианските традиции и така Розали Джиканда станала новата кралица на Руанда.
Въпреки че от брака на краля и кралицата не се появили наследници, Розали считала за свои деца всички поданици на кралството
По думите на дворцовите служители, кралската съпруга била скромна и възпитана дама, която приемала всички нуждаещи се и с интерес изслушвала проблемите им. Тя ги нагостявала с мляко и се стараела да им помогне по всякакъв начин. Но съвсем скоро в кралството започнали безредици, които били част от най-печалните страници в историята на Руанда.
През 1944 година в страната настъпил страшен глад, предизвикан от сушата и недостига на ресурси, поради военните действия. Трудните времена довели до гибелта на 20% от населението на Руанда. Жителите панически бягали от кралството и се установявали в съседните държави, докато през това време в Руанда враждебно настроените народи хуту се готвели да извършват преврат.
Напрежението в страната нараснало и през 1954 година крал Мутара III заявил, че Руанда трябва да получи своята независимост от Белгия. Тази стъпка нямало да е в полза нито на бунтовниците от хуту, нито на белгийскийската монархия, като първите призовавали кралят на Руанда да бъде свален, а но и желаели белгийското вмешателство да бъде незабавно прекратено.
В сложни времена като тези в живота на Розали се случила страшна трагедия – през 1959 година при неясни обстоятелства починал съпругът й крал Мутара III
Официалната причина за смъртта му била мозъчен кръвоизлив, но из залите на двореца се носел слух, че монархът бил убит от представилите на народа хуту, което станало и причина за още по-голямо безпокойство в обществото.
Тъй като кралят нямал деца, следващият монарх станал неговият брат Кигели V, а Розали Джиканда останала в двореца, продължавайки да служи в просветителна и благородна дейност. След смъртта на Мутара III жителите на Раунда виждали в нея символ на надежда.
Година по-късно новият крал Кигели V абдикирал и избягал от страната , опасявайки се, че щял да стане жертва на гнева на хуту. И това се превърнало в решаващото събитие в историята на кралството. През 1962 година монархията претърпяла поражение и Руанда станала независима република.
Но в страната отново избухната война и безпорядък, в резултат на който загинали десетки хиляди представители на тутси – народът, подкрепящ предишния крал Мутара III
Много политически дейци избягали от страната, но Розали Джиканда отказала да остави родината и народа си. Тя продължила да живее в един от градовете на Руанда, полагайки грижи за болната си майка. И най-удивителното било, че хората на Руанда продължавали да идват в дома й, за да чуят нейните топли думи и да усетят подкрепата й.
През 1994 година в Руанда започнал страшен период на масови убийства на представителите на народа тутси. Това бил най-големият геноцид в историята на Руанда. В хода на кървавите събития загинали един милион жители, включително последната кралица на Руанда Розали Джиканда.
На 20 април 1994 година в 11 часа сутринта в дома на Розали нахлули въоръжени войници, изпълняващи заповедта на командира на елиттното военно училище Ecole Superiere des Sous-Officiers и похитили бившата кралица заедно с всички, които в същия момент се намирали в дома й. Военните пощадили единствено болната й майка и малко момиче, което помагало на Розали с къщната работа.
Войниците отвели пленниците към стените на Националния музей и ги разстреляли, изхвърляйки телата в недалечен общ гроб
След два дни се върнали в дома на Розали и убили и майка й.
Малко по-късно един свещеник успял да убеди кмета на града са бъде поискано тялото на Розали, за да бъде погребано в двора на дома й. След това хората продължили да навестяват къщата и да почитат паметта на кралицата на народа.
Скоро вестта за убийството на Розали се разпространила из цяла Руанда и това предизвикало масови протести. Сложило се край на геноцида и голяма част от представители на хуту, обявени за военнопрестъпници, били принудени да напуснат страната.
Някои участници в страшните събития били изправени пред закона, последвали и арести на ръководителите на наказателните отряди, които взели участие в убийството на Розали Джиканда. Те били признати за виновни за геноцида и убийството на кралицата, след което били подложени на смъртни наказания.
През 2009 година бил заловен и един от най-страховитите военнопрестъпници в Руанда – Илдефонсо Низейман, който лично издал заповед за убийството на Розали
През 2012 година той бил признат за виновен в убийството на кралицата, както и за други екзекуции на представители на народа тутси и бил осъден на доживотен затвор.
Скоро след края на страшните събития от 1994 година тялото на Розали Джиканда било преместено в гробището, където почива нейният съпруг Мутара III. И до днес хората продължават да идват на гроба й, за да изкажат своята благодарност, а паметта за една от най-великодушните представителки на монархията те винаги ще пазят в сърцата си.
