Не е тайна, че … бракът не е това, което беше. Вече не вярваме в брака и приказния край „… и заживели щастливо до края на живота си“. Вече дори се срамуваме да признаем, че искаме един ден „да се видим в бяла рокля“, просто защото…, ами защото звучи толкова старомодно и наивно.
Факт е, че половината от браковете завършват с развод. Хората искат „лесни връзки“ и не знаят какво да правят, когато възникнат нормалните за всички отношения … проблеми. А когато се натрупат, просто се отказват от всичко. Все пак сме ерата на „фаст“ индустрията, нали?
Опитваме отново и отново да хванем лесното, онова, което е перфектно от самосебе си и не иска усилия от наша страна. Е, поне докато от личен опит не се убедим, че във връзките, официални и неофициални, лесно няма.
Изграждането на основата (доверието), стените (границите), интериора (настроението) и покрива (сигурността) са РАБОТА, която трябва да свършим с голи ръце ако искаме отношенията ни да бъдат дълготрайни, стабилни и да ни носят радост.
И преди да изхвърлим официално брака в кошчето със старомодни ценности, нека помислим по темата още веднъж. Новите стереотипи за брака като „овехтяла институция“ ни пречат да видим хубавите му страни.
Трябва да признаем, че новите стереотипи са изградени на база на разочарованията и страховете на поколението, претърпяло бум на разводите преди нас. Тези митове са като леща песимизъм, която ни пречи да видим красивата страна на бракосъчетанието като празник на любовта и осъзнатата заедност.
И докато все повече подценяваме красива страна на женитбата, нека надникнем към 5-те супер погрешни представи, които ни пречат да изживеем „приказката в бяло“!
„Бракът е началото на края“
Много двойки избират да пропуснат стъпката в развитието на двойката – сключване на брак, защото вярват, че той е началото на края. След него нищо не е същото. Любовта вече не е свободна. Тя изведнъж престава да е избор, който правим всеки ден. Или с няколко думи – бракът е нещо като затвор, в който всичко умира. Е, ако вярваме в това вероятността да материализираме очакванията си е голяма. Всъщност това не е нужно да е това. Бракът е това, което ние самите направим от него. Затова отговорността е най-вече в нашите ръце.
„Щом се оженим трябва да имаме деца“
Още едно вярване, което отказва много двойки да сключат брак. Всъщност децата идват тогава, когато трябва да дойдат. Според психолозите, е много по-добре двойката да поживее заедно преди да вземе решение за брак и да изчака с децата след неговото случване. Защо? Наместването на новосъздаденото семейство изисква време и не се случва с магическа пръчица. Готовността за дете обикновено идва известно време след случването на брака, а и кой ви е казал, че сте „длъжни“ да имате деца? Всъщност всичко е въпрос на избор!
„Всички семейни двойки имат конфликти“
Всъщност, всички двойки имат конфликти. Разликата е в това как и дали те се разрешават конструктивно или деструктивно. Конструктивното разрешаване обикновено е свързано с приемане на различията на другия, изслушване, търпение, готовност за компромис от двете страни. Деструктивното е свързано с обвинения, критика, ирония и сарказъм, заяждане и обезценяване на другия.
„Щом се оженим трябва да правим всичко заедно“
Това звучи плашещо, нали? Къде отива старата ми самоличност, излизането с приятели, нещата, които обичам да правя сам, да решавам сам, да избирам сам? Вярването, че бракът ни превръща в две залепени същества през цялото време е стряскащо погрешно. Всъщност най-здравословните семейни отношения са тези, в които партньорите дават свобода на другия и запазват усещането си за независимост и свободен избор.
„Семейното консултиране е за двойки пред развод“
Може би ще се съгласите, че всеки партньор влиза в брака с идеята, че „знае“ как трябва да се направи семейството. Често техните представи се разминават, а това води до проблеми и конфликти. Същото се отнася до това как се отглежда дете, как се организират пътувания и как се разпределя домакинството.
Когато конфликтите започнат да се трупат, без да се разрешават започваме да навлизаме в опасен терен. Точно тогава имаме нужда от семейно консултиране, а не когато нещата са станали прекалено зле и дори се замисляме за развод.
Ако мислим за брака като „училище“, в което постоянно учим и надграждаме себе си заедно с другия, ще отворим себе си за консултирането, развитието и ще започнем да се учим как да бъдем ЗАЕДНО. Защото никой никога не знае какво му е приготвил пътят…
