Както нарцистичният характер, така и съзависимият са просто маски – един фалшив Аз, през който често хората функционират. Наричаме хората с нарцистични характеристики егоисти, а съзависимите – емпати. Стремим се да бъдем от вторите, които минават за „добри“ в общественото око и се опитваме да не изглеждаме от първите. Но в крайна сметка емпатите имат нужда от нарцисистите, защото без тях играта няма да бъде същата.
Нарцистичният, съзависимият и играта между тях
Фалшивият Аз обикновено се изгражда още в детска възраст като начин, чрез който детето се адаптира към нараняващата околна среда. Естествено, за да оцелее психически и да си въобрази, че има някаква власт над външните ситуации, дори когато няма. Ако едно дете расте в среда с нарцистичен родител, който e свикнал да удовлетворява нуждите си чрез другите хора, превръщайки ги в обекти, това вероятно ще има последствия върху неговата собствена психика.
В единият от случаите детето трупа скрит гняв и агресия, които започва да използва като инструмент за манипулация над другите. Така малко по малко се изгражда маската на нарцистичния. В другия случай, детето копнее да получи най-сетне любовта на родителя и се отказва от собствените си нужди и потребности само, за да задоволи тези на родителя. Така сe изгражда маската на съзависимия.
В основата на всичко е травмата – че не си видян, обичан, разбран, и вместо това е трябвало да се откажеш от себе си, за да задоволиш потребността на родителя от величие (нарцистичност) или потребността на родителя от любов (съзависимост). В крайна сметка, ако функционираме през една от тези маски ние се излагаме на сериозен риск. Ако сме нарцистични ще имаме нужда от съзависим партньор, който ще ни дава, дава и дава, жадно копнеейки един ден другият да му отвърне със същото.
Ако сме съзависими, ще вярваме, че ще накараме „студения“ си партньор да омекне. И най-сетне да разбере колко сме специални и колко всъщност заслужаваме любовта им. Играта е очевидна за външния наблюдател, но често остава мистерия в кръга на взаимоотношенията. Кой ще спечели? Никой. Когато функционираме през маската ние играем игра, в която винаги ще се оказваме губещи. Отново и отново. До момента, в който не осъзнаем своята рана и не започнем да се лекуваме с приемане на болката и състрадание към себе си.
