frida.bg

За безсънието и мислите, които не ни дават да заспим

Замисляли ли сте какво е символичното значение на проблемите със съня и безсънието? Почти всеки втори човек рано или късно преживява трудности със заспиването, събуждане на интервали през нощта или ранно събуждане призори. В резултат, ежедневието ни се превръща в нещо като буден ад, в който умората, изтощението и тревожността ни заплитат в затворен кръг, от който сякаш спасение няма. Но спасение има. Тялото ни има какво да ни каже и просто се опитва да ни покаже, че сме готови за ПРОМЯНА. Но само да можехме да го „видим“.

Мислите, които не ни дават да заспим

Ако някога сте страдали от безсъние знаете каква битка се случва между между чаршафите. Вие се опитвате всячески да заглушите точно тези мисли, а те наводняват съзнанието ви точно когато е време за сън и почивка. Но помислете, може би е време да си позволите да мислите за тези „важни неща“ през деня и тогава няма да има нужда тялото ви да ви изненадва с безсъние през нощта. Може би се страхувате, че ако си позволите да мислите така, както душата ви нашепва, че е правилно, ще трябва да предприемете промени, за които не сте готови. Но знаците са красноречиви – ГОТОВИ СТЕ, и е време да направите тази важна крачка напред!

Извадете ги навън

Да, същите тези мисли, които приличат на едно малко нощно торнадо. Те са такива, разбъркания, хаотични и неясни, защото не сме им придали съзнателна структура. Има начини, които могат много да помогнат. Например, можете да започнете да пишете всеки ден – вземете лист и химикал и „излейте“ всичко, което ви идва. Без цензура. Всичко. Отворете пространство за тези мисли през деня, за да освободите нощта за спане и да започнете да събирате енергия за важните стъпки, които ви предстоят.

Когато умът потиска, а душата е готова

Най-плашещото нещо за повечето от нас е промяната. Но тя е и най-естественото нещо, което непрекъснато съпътства живота ни. Истината е, че душата ни не се страхува. Тя ЗНАЕ, че промяната е за добро и се доверява. Умът се страхува от мислите, водещи до промяна и се опитва да ги скрие под „килима на несъзнаваното“. Но когато падне нощта и сънят намали активността на съзнанието ни, тези мисли изскачат и заливат цялото ни същество с важността на това, което предстои. Можем да продължим да бягаме и безсънието ще ни изтощи докрай. Борбата е със себе си и с неизбежната промяна. Или можем да се доверим и да приемем промяната с усмивка! Щом безсънието се е появило като знак, душата е готова!