Кога последно приготвихте обяда си за работа от вечерта? И имало ли е въобще такъв случай? И как всъщност приготвянето на обяда ни от вкъщи в свързана с любовта към себе си? Е, нека поразсъждаваме малко. Готвенето става все по-оскъдно в домовете на съвременните хора. Изключение правят шепа хора, за които готвенето е нещо повече от страст. За повечето от нас, които ходят на работа от 8 до 5 готвенето е просто още едно от безкрайните досадни задължения, които вършим просто, защото трябва. И с нежелание.
За готвенето като нещо повече от рутинен навик
В повечето случай въобще не го вършим, защото след него си отваряме още работа – сервиране, отсервиране, миене на съдове и т.н. „приятни“ подробности. Готвенето сякаш губи все повече от своя ароматен чар и се превръща в досадна рутина, с която просто не искаме да се занимаваме. Просто защото нямаме време. Както с много неща в живота ни, нашето собствено отношние прави една дейност прятна или неприятна.
За „безличната“ храна и превръщането й в малко по-лична
Каквато и да е причината, малко по малко домашно приготвената храна се превръща в мираж, а заедно с нея изчезва и ритуалът на приготвяне, изчезва влагането на сърце в храната, изчезва уютът и усещането, че си приготвил храна за себе си и близките си. Не просто някаква храна, а полезна, домашно приготвена и истинска храна за тялото, за очите и за душата. Лична храна.
И на нейно място идва „безличната кухня“ и т.н. бързи закуски. Сандвичите на крак и ядките (макар и да са супер полезни не могат да заменят домашно приготвения обяд, според нас!). Бананът набързо мушнат в чантата или бисквитите. В най-добрият случай, топла супа или нещо от обедното меню в близкия ресторант. Но помислете, отново приготвена „безлично“ или без отношение, любов и мисъл за нещо повече от конкретни хранителни продукти, подбрани по съвместимост.
Може би ви се струва твърде времеемко да приготвяте обяда си от предната вечер или да ставате малко по рано сутринта за тази цел. Но не е. Приготвянето на обяда, независимо дали само за вас или за децата и любимия ви, може да се превърне в нещо повече от просто събиране на продукти, свързани по вкус.
Това е ритуал на вътрешно подхранване с полезни хранителни вещества и грижа, които струват много повече, направени от вашите ръце, отколкото в който и да е супер луксозен ресторант. Защото личната храна е тази, която приготвяте сами за любимите ви хора или за себе си. С любов. С внимание към специфичните нужди от полезни хранителни вещества. С търпение и всеотдайност. А това превръща храната в нещо много повече. В нещо, което стопля не само стомаха, но и сърцето. В нещо, което наистина ви ХРАНИ!
А вие, кога последно приготвихте обяда си за работа от вечерта?
