Жената е уникално същество, различно от мъжа по много начини. А връзката между мъжете и жените има сложна история, която от памтивека поставя отношенията между половете на нестабилна основа, наподобяваща земетръсен район с подпочвени води. За да вникнем по-дълбоко в природата на женско-мъжките отношения се вглеждаме в образа на жената – такава каквато я предопределят мъжете, историята и живота.
Историята, накратко
Жената – това цвете на живота – е загубила достатъчно време и възможности през историческия си път от тежък физически труд в задния двор към еманципация и равноправие в предните редици на прогреса.
За това няма да губим нито ред повече и направо ще го кажем – погледнато исторически, мъжете като съвкупен социален феномен носят вина за несправедливата женска съдба в миналото, чието отражение все още хвърля дебела сянка върху светлия й образ в настоящето.
The end.
Бог дал, Бог взел
До тук разбрахме, че жената със сигурност е същество (ни рак, ни риба), което подобно космическо тяло гравитира в странна орбита около другите същества – мъжете.
А ето какво намираме като разгърнем по-старите писания за природата и характера на жената:
В Библията пише, че Бог създал Ева от реброто на Адам.
И въпреки, че съвремените научни интерпретации на библейската история клонят към идеята за неразривното единство между мъжкото и женското начало, то християнската църква защитава с историческо упорство буквалната трактовка на сътворението.
В крайна сметка, християнството оспорва животополагащите достойнства на жената като твърди, че тя произлиза от мъжа, а не обратното! С този хитър ход религиозното духовенство целяло да отклони вниманието на масите от посоката, в която образа на жената естествено можел да се сравни с този на съзидателния Бог или, не дай си Боже, с езическия образ на Майката Природа, и успява за дълго да лиши жените от най-силния им коз в историческата игра на „кой-кого и как“.
Дори образът на божията майка не успява да компенсира тази изначална второстепенност на жената, с която тя ще бъде разпознавана в хода на бъдещата християнска история.
Белязана от Църквата, жената легитимно става зависима от мъжа и безславно подчинена на всякакъв род исторически, битови и други несправедливости чак до наши дни…
„Никой мъж не знае повече от мен за жените. А аз не знам нищо.“ Саймър Хайкс
Днес все още говорим за конфликт между половете…
Взаимоотношенията мъже-жени в съвременното общество продължават да следват редовия исторически сценарий, според който мъжете упорито не пускат кокала, а жените продължават да се изживяват в ролята на неразбрани и недооценени.
Модерната психология поставя обобщителна диагноза на този проблем и твърди, че нарастващият брой на разведените двойки се дължи на „липсата на комуникация“ между половете. Каквото и да значи това…
Разбира се, че досадното женско натякване по въпроса изобщо не помага за разрешаване на комуникационния сив шум, разнасящ се из ефира от древността до днес. Но!
Да не забравяме колко раздразнителни могат да бъдат мъжете поради неспособността си да разберат и задоволят женските сложни нужди.
Примери за крайности в това отношение не липсват нито в историята, нито на битовия фронт. Ще споменем само мъжете с черни качулати дрехи, размахващи религиозни доктрини, които преследвали и изгаряли на публична клада по-упоритите жени, проявяващи духовно неподчинение по всякакъв сложен и неразбираем начин.
Като цяло, в течение на човешката история жените рядко са били третирани като пълноценни същества, да не говорим за равноправна част от обществото. Под прикритието на стереотипа за „женската слабост“, който според някои умни глави се корени в необяснимия страх на мъжете от смъртта, жените били ограничавани в своето личностно развитие до момента на Новото време, когато успяват да си извоюват известни свободи.
Това в никакъв случай обаче не освободило жените от традиционните им отговорности. Напротив, докарали сме се до момент, в който модерната жена е натоварена освен с детеродни, детеобгрижващи и домакински функции, и с куп други неща като работа, кариера, съревнование с мъже, „ловуване“ на хранителния фронт, та дори и непосилната за някои по-деликатни женски души поддръжка и управление на моторни превозни средства…
Така че женската перманентна фрустрация и чувство на подтиснатост не само не са се облекчили исторически, ами напротив – животът на жените, а от там и отношенията им с мъжете станават още по-сложни!
Нищо чудно, че след всички изпитания на историческия и домашия фронт, днес имаме един противоречив женски образ, който някои недобронамерени критици сравняват с този на шизофренна персона, други по-достойни люде намират за интругуващ и вдъхновяващ, а всички в хор определят като особено труден за асимилиране.
И докато горките жени се борят за опорни точки, горките им мъже си блъскат главите с това сложното математическо уравнение с много неизвестни. Вместо да си стиснат ръцете, мъжете и жените предължават да бъдат в разделение.
Лунни аспекти
Една от често срещаните метафори, които подема езотеричния анализ на разликата между мъжът и жената, е сравнението Слънце-Луна, където всеогряващата мощ и бляскава прелест на Слънцето, без да ни учудва много, се падат на мъжете.
Слънцето е огромна звезда, която си има цяла собствена свита, наричана Слънчева система.
Слънцето е едновремено изпепеляващо и поддържащо живота, властващо и основополагащо.
Луната, от своя страна, не е нито планета, нито е голяма.
Нейната сила, с която в случая метафорично се компенсира образа на женската част от човечеството, се крие в спорни достойнства като мистичност и дихотомия.
Луната е символ на душата и подсъзнанието, проводник на чувствата и усещанията, но сама по себе си не излъчва и не твори, а само събира и отразява.
Луната е единственият естествен спътник на Земята. Учените единодушно признават за необичайни характеристиките на това космическо тяло – прекалено голямо за типичен спътник и прекалено малко, за да бъде планета. Астрономите намират Луната за странна не само заради неясната й природа, а и поради нейното орбитационно поведение. Тя не орбитира около Земята, а орбитата й срямо Слънцето е неконвексна или с други думи – в нито един момент не се извива към звездата и това я прави различна от всеки друг естествен спътник в Слънчевата система.
Жените са лунна порода същества, за които се пише много, но със сигурност се знае малко.
Подобно необичайното орбитално поведение на Луната спрямо Слънцето, отношението на жените към присъствието на мъже в живота им е противоречиво и недоизказано, каквито са и самите жени.
Но не защото жените не знаят какво искат.
Те знаят, въпреки че дори Зигмунд Фройд не е убеден в това. Но докато стигнат до дълго прикриваното си в мълчание познание, жените трябва да преборят доста исторически и социални стереотипи, с които определено не се живее лесно. В отстояване на собствените си желания и нужди жената опитва, пробва, греши, крещи, къса, хвърля, после прегръща и плаче – може би от любов, а може би просто за да изспусне парата… Не се опитвайте да й помогнете, защото тя се аргументира предимно чрез емоции.
Истинската жена слуша само сърцето си – то е нейната връзка с космоса.
От Венера до Марс и обратно
С настъпване на така наречените модерни времена, слънцето огрява двора на жените и ето, че в хаоса на пост-модерното индустриално общество жената започва да бъде анализирана наравно с мъжа.
Спомнете си за невероятната популярност на книгата „Мъжете са от Марс, жените от Венера“ на американския аватор Джон Грей…
Скоро след нейното издаване, учени от университета в Базел установяват, че има сериозна научна причина за изначалния конфликт между тях. След изследване, проведено сред 3398 мъже и жени, учените доказват, че мозъците на двата пола обработват различно получената от вън информация. Несъответствията се дължат най-вече на различния начин, по който едните и другите се отнасят към емоциите. Оказва се, че за мъжете емоционалните образи не са толкова вълнуващи, колкото за жените и те не ги запомнят със същата сила и яснота.
Подобно психологическите доводи на Джон Грей, швейцарските учените стигат в експериментални условия до извода, че мъжете и жените са толкова далечни, колкото биха били ако идваха от различни планети. И докато милитаристичната порода на марсианците предвижда защитна реакция срещу емоциите, то съзидателната природа на Венерите изисква те да бъдат силно омотани в чувства и въздишки.
За Марс знаем, че покровителства енергията и силата, пораждащи световните дела, но има отрицателната склонност да ги проявява на принципа на войната и разрушението.
За сметка на това, венерините достойнства са не само с божествен произход, но се характеризират с положително влияние върху човечеството чрез силите на хармонията, любовта, еротиката, домашното огнище, романтиката и благополучието.
Астролозите-класици наричали Венера „малкото щастие“, защото благоприятен аспект с нея бил благотворен за всяка една планета, дори и за „тежката артилерия“на мъжествения Марс.
Мъжът, жената и мръсното пране
Съвремието не бърза да изостава в историческата надпревара за компрометиране образа на жената и създава множество стереотипи и инсинуации, омаловажаващи нейната обществена и личностна значимост.
Всички сме чували за „слабия пол“ като обобщаващо определение за жените, независимо от тяхната доказана психологическа и физическа издръжливост. Този стереотип не губи актуалност в популярния език въпреки статистиката, която извежда жените напред с впечатляващо предимство както по отношение на жизнения им цикъл, така и във връзка с по-високия женски праг на издържливост към физическа болка в сравнение с мъжете.
Има безброй други примери за етикети, лепвани върху образа на жената като кръпки върху прясна асфалтова покривка. Някои от по-популярните и цензурирани варианти, които е крайно време да хвърлим в коша за мръсно пране на историята, сочат жените като пискливи кокошки, клюкарки, прахосници, завистници, мразещи се една-друга, мястото им е в кухнята, не стават за ръководни постове, остаряват и се скапват по-бързо от мъжете, не знаят какво искат и не може да им се има доверие…
В този ред на мисли си спомняме и за това кой, освен кучето, е „най-добрият приятел на човека“… Това, разбира се, отново е жената – този не-човек в човешки образ!
„Зад всяка успешна жена стои… кош с мръсно пране. „ Сали Форт
Мръсното пране е прекрасна метафора на съвремените женски проблеми не толкова заради прилагателното „мръсно“, нито защото прането по правило се асоциира като женска работа, а по-скоро заради центрофугиращия марш, с който прогреса ни води към по-чисто и светло бъдеще.
Какво толкова има да му се вайкаме на някакво си мръсно пране, което за няма-и-час ще се извърти в пералнята и ще се превърне в чисто. Надявам се, че и за вас е очевидна мижавата светлинка в тунела, която обещава в най-скоро време да заблести с пълна сила.
Нека за финал се върнем към мъжете и потърсим тяхната връзка с жените и мръсното пране!
Мъжките дрехи, грижливо или набързо изпрани и простряни собственоръчно от вас биха могли да ви карат да се чувствате по много различни начини.
Те могат да ви напомнят за това колко сте уморена и колко нездравословно задръстен с домакинска работа е животът ви. Могат ви дразнят и с все по-нарастващият си обем (или размер), или да ви напомнят за това какво изпуснахте докато губихте ценно време с тях…
Но ако за дълго балконът ви е бил пуст откъм мъжко бельо, нищо чудно усещането за мъж заедно с произтичащите от това домакински баналности да започнат да ви липсват.
Скъпи дами, мръсно пране винаги ще има! А ако ви се случи да простирате на лунна светлина, разполагате с около 15 минути за разсъждения върху това колко много сила се крие в малката отдалечена Луна, която задвижва моретата.
Ах, тази Луна, която вдъхновява и подлудява човеците!
