„Женското съзнание е по-чисто от мъжкото. Така е, защото жените си сменят мнението по-често.“ Оливър Херефорд
С чисто или „мръсно“ съзнание, ако сте жена и сте се запътили да преполовявате житейския си път, сигурно ви е познато вечното женско лутане между различни крайности, каквито са например свободната воля и отдадеността към другия. Хем ни блазни ролята на независими господарки, хем да има кой да ни гушка, хем и гумите на колата да се намира кой да ни смени преди първия сняг. И с еднаква страст отстояваме всичките си противоречиви желания. Както далновидно е забелязал големият Питър Устинов,
„Много жени не знаят какво искат, но са твърдo решени да го получат“
Ако мъжете са горе-долу наясно с това дали могат или не без жена до себе си в различни етапи от живота си, то прясно еманципиралата се съвремена жена, независимо от възрастта си, все още не е заела позиция по този въпрос. Сравнителен баланс са постигнали онези, които показват сила и увереност както с мъж, така и без такъв до себе си. Но стигнем ли до въпросът с децата – мехурът се пропуква и всички отново опираме до мъжкото присъствие. И наистина жалко, че мъжете не страдат от синдрома на биологичния часовник, за да не се нарушава и биологичното равновесие.
„Какво щяха да бъдат мъжете без жените? – Рядкост, господа, голяма рядкост.“ Марк Твен
Какво очакват жените от връзката си с мъжете? Все елементарни неща като да бъдат обичани, слушани и разбирани. Дали всичко е толкова просто за мъжете – със сигурност не! За голяма част от хетеросексуалното женско съсловие обаче, непосредствено-близкото мъжко присъствие е от жизненоважно значение. В този смисъл тяхното себе- и свето-усещане се определят във връзка с наличието или липсата на мъж в живота им. Едни харесват мъже като Уди Алън, други си падат по Брад Пит, но когато са влюбени всички те проявяват еднакво сляпа и себеотрицателна отдаденост към любимия мъжки образ и така подлагат на риск постигнатото от посестримите активистки по женско право.
За съжаление, обясним и характерен за повечето жени е страхът от събуждане в тъмната зимна сутрин без да има кой да извади колата от подземния гараж. По тази и ред други по-възвишени причини, при най-малкият шанс да се радваме на близост с „идеалния“ за нас мъж, веднага сме готови на всичко. Само и само да избегнем гледането на романтични комедии в захлас докато задремем в студеното легло на независимостта си. Или, не дай си Боже, да няма кой да завинти крушката! Ако смяната на изгоряла крушка не е чак такъв проблем за вас, то помислете си какво ще е усещането ви ако трябва да смените гума без мъжка помощ или да гледате страшен филм сами? …
Можем да продължим да се гмуркаме до без край в дебрите на любовните терзания и страхове, докато сътворим образа на нашия личен стереотип за „мъж на мечтите“ и той пак да се окаже мисия невизможна. А можем и да се съсредоточим в себе си и да използваме многогодишния си опит на практикуващи романтици, за да стигнем до някои изводи за връзката ни с мъжете и дозировката на тяхното присъствие в нашия конкретен живот, без да следваме готови фрази.
Въпросът, който би трябвало да ни вълнува като жени не е в това дали ще се завърнем безславно в изходната позиция на второстепенна роля, ограничаваща ни в рамките на домашния периметър. Нито дали ще си умрем сами или с мъж, който повече прилича на безработен електротехник, от колкото на Брад Пит. Въпросът е по-скоро да се освободим от грешните си очаквания и да се впуснем в живота, било то обвързани или не, без план с подточки и изрични условия.
Май трябва да
… използваме градивно и балансирано енергията, която влагаме в отдаденоста си към другите – било то към мъжете или към произтичащото от връзката ни с тях потомство. Да се заобичаме сами, както никой друг не би ни обикнал и да заразим околните със симпатия към образа, който излъчваме. Нямаме друг шанс, освен да влезем в една от естествените роли на женското си амплоа. Изборът е богат, а компанията очарователна – Ева-Луна, Венера, Лилит – която и да изберете, няма да сбъркате!
Да искаш или да бъдеш?
Всъщност самият въпрос „какво искат жените“ е риторичен стереотип, който намеква, че жените не знаят какво искат и никога няма да разберат, а от там и всякакви вариации по темата, които могат да отидат далеч и да извадят много кирливи ризи. За да избягаме от този стереотип и кирливите му ризи, трябва да забравим за исканията си. Поне за момент. Да забравим и какво мъжете си мислят, че искаме. И да се съсредоточим в по-важни неща, като например – в себе си!
Любовта не е стока или услуга и не можем да я получим насила. Любовта не се иска, нито се дава в замяна, а просто се усеща – без-користно и без-условно, без очаквания и без план (образно казано). И не чрез себеотрицание или пълно отдаване до последната капка вино, а напротив – като спрем да сме зависими от самия мъж или от това какво търсим в него, и се захванем с това какво искаме от себе си. Това става със спиране на очакванията отвън и задействане на личната ни машина, тази която сглабя нашият образ и управлява нашият живот. За да станем независими, трябва да излезем от фазата на отразяване и да започнем да създаваме – обстоятелствата, състоянията и отношенията, такива каквито ни подхождат и с които се чувстваме най-добре.
За да бъдем разбрани, приети и заобичани трябва първо и основно да има какво да се разбере, приеме и обикне. А за да си паснат ключът и ключалката, същото трябва да се отнасе и към отсрещната страна. Оставете мъжа на свобода да импровизира и ще разберете дали наистина го искате.
Съществува ли поне един мъж, който да съумее да извади перфектния звук от нашите струни?
Въпрос на биохимия и лично осъзнаване. Когато е желано, мъжкото присъствие в живота на една жена е приятно и удобно като луксозен диван Той ергономично поема извивките на нашето тяло, помага ни да се отпуснем и замъркаме в комфортна дрямка или да се отдадем на някое по-динамично усещане. Желаното мъжкото присъствие помага на жените да се сдобият с онзи образ, в който изглеждат най-красиви, щастливи и доволни. А самоосъзнаването ни насочва къде да потърсим онова „мъжко рамо“ или обятия, в които да дадем висш израз на естественото си женско обаяние. Всичко е въпрос на малко късмет и личен избор, доверете им се!
И помнете, че не всичко, което хвърчи се яде и не всичко, което си пожелаем преди заспиване изглежда същото на сутринта.
