Обратното броене до първия учебен ден скоро ще завърши. Започнахме го в началото на лятото, когато с въздишка на облекчение прибрахме бележниците. Регистрирахме в много цифри и малко думи детските усилия да удовлетворят прошарената система от правила за успеваемост. После за един кратък миг от около три месеца много неща безвъзвратно забравихме… Но с приближаването на есента, заедно със захлаждането и ранното свечеряване, скрития вътрешен глас с броенето ставаше все по-осезаем. Още месец, още две седмици. Още няколко дни спане от късно до късно, мотаене до обяд, после реене из облаците и ето, че голямото паникьосване започва!
Какво ние възрастните можем да кажем, за да успокоим сами себе си, да укротим смесените чувства у децата, вече ветерани в училищните начинания и да задоволим ентусиазма на най-малките? И как да впрегнем в полезна енергия сноването между мола и Джъмбо?
Сещам се за две много полезни думи, четени и препрочитани в емблематичния си научно-фантастичен контекст горе-долу около хиляди пъти. Думи, с които можем за миг да се телепортираме встрани от всяка заплетена ситуация, да овладеем учестеното си дишане и да дадем на мислите си да подредят сложния пъзел на всяка критична ситуация:
„БЕЗ ПАНИКА!“
Според великия автор-фантаст Дъглас Адамс, всеки опитен галактически стопаджия знае, че за да оцениш Галактиката като едно истински интересно място, трябва да подходиш към пътешествието си из нея без паника. А всеки опитен родител, прочел поне няколко книги възпитаващи в разум и нюх към приключенията знае, че одисеята, наречена училище изисква преди всичко да запазим спокойствие и да не се поддаваме на всеобщата суматоха. Всеки друг подход е обречен на дислексия и лоши навици като гризане на ноктите.
Ето какво пише добрият, умен Дъглас, лека му пръст:
„ Вселената е голяма. Наистина голяма. Просто няма да повярвате колко изключително невероятно невъобразимо голяма е тя. Вие сигурно си мислите, че до аптеката пътят е много дълъг, ама в сравнение с Вселената това е направо нищо работа…“
(„Възможно най-пълният пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс, изд. „БАРД“, 2002г.)
Какво можем скромно да добавим ние на нервъстните пътешественици из нашата вселенска система:
Скъпи деца! Вселената е … ама наистина невъобразимо голяма, може би дори безкрайна, животът ни като част от нея – сложен и понякога объркан. И за да разберем тази идея в пълнота ни трябват дисциплина, методика и много безсънни нощи. Първата институция, която ще се опита да регламентира тази житейска сложнотия е училището, а от днес вие (пак) ставате ученици. Тъкмо за това, да си ученик е леко объркващо. Самата българска дума „училище“ е съставена от звучни гласни и съгласни букви и нищо чудно с нея да успеят да ви бият на бесеница, но вие не се стряскайте, защото тя крие и много екстри. Какви са те тепърва ще се разбира, а до тогава запазете спокойствие и се настройте за приключения и силни емоции – те са част от всяко голямо пътуване из времето и пространството.
По правило като ученици сигурно ще спите по-малко, ще ядете бърза храна и ще сте вечно критикувани. Но от сън спомени няма, за да е полезна храната трябва да се преработва на спокоен стомах, а без критика няма как да бъдете оценени. И никога друг път няма да сте толкова производителни, макар и недоспали и със затруднено храносмилане, така че приемете предизвикателството творчески и позитивно.
Бъдете спокойни и сигурни, че най-добрите приятели, най-достойните врагове и най-красивите учителки ще срещнете за пръв път в училище.
На добър час и не мечтайте само за илюзорно бъдеще, защото вашето най-запомнящо се житейско приключение се случва тук и сега – в родното училище!
Автор: Ралица Димитрова
