Всеки от нас познава това усещане. Първото интервю за желаната от вас работна позиция е факт. Първата битка е спечелена, но дали сте спечелили войната. Все още е твърде рано да се каже.
Търсенето на нова работа е фрустриращо преживяване, в което изпитваме голямо количество несигурност в себе си и напрежение. Справих ли се достатъчно добре? Имам ли достатъчно опит? Дали отговорих на въпросите достатъчно изчерпателно и конкретно? Дали бях самоуверен или обратното – показах своето явно притеснение?
Всяко интервю за работа е дълъг процес. Свикнали сме да чуваме „Ще се свържем с вас ако сте сред одобрените кандидати.“ Да си признаем, това изречение само по себе си е много лаконично и фрустриращо. Вместо да се чудите защо не ви канят на второ интервю, ние събрахме за вас най-честите причини защо това се случва (както и защо това не винаги зависи от вас!)
4 причини, които НЕ ЗАВИСЯТ от вас
HR мениджърът вече има фаворит
Трябва да признаем, че това се случва. Някой се е обадил с препоръка или HR мениджъра вече е намерил „своя“ фаворит в листата. Това не зависи от вас. В крайна сметка подборът на кадри включва т.н. човешки фактор, а както знаем всеки от нас разчита не само на фактите, но и на усещанията и симпатиите си.
Компанията е променила изискванията си
Това се случва по-често, отколкото си мислим. Просто компанията, в която кандидатствате променя изискванията си, докато се случва професионалния подбор. Ясно е, че може би вече не пасвате на търсените характеристики. Съответно, не получавате второ интервю.
Не пасвате на т.н. “сultural fit”
Все по-голяма значимост се обръща не просто на вашия опит и личностни характеристики, но и на това дали пасвате на ценностната система и работната атмосфера на съответната компания. Например, дори и най-талантливите кандидати може да не са толкова продуктивни ако средата не е тяхната. Ако сте свикнали да работите с гъвкаво работно време, а позицията изисква спазване на много правила и стриктен график това може да е минусът, заради който не получавате второ интервю.
Показали сте притеснението си, а те търсят човек с висок праг на стрес
Всички, абсолютно всички сме притеснени, когато знаем,ч е ни предстои да ни гледат и преценяват „под лупа“. Повече от нормално е да сме притеснени по време на първото интервю и HR мениджърите са наясно с това. Понякога обаче това, което те търсят е точно човек със супер висок праг на издръжливост на стрес. Някои позиции наистина го изискват и ако вие нямате такъв те знаят, че бързо ще „прегорите“, а това ще бъде минус за компанията.
4 причини, които са ВАША ОТГОВОРНОСТ
Сгафили сте
Например, сбъркали сте името на интервюиращия или сте закъснели за интервюто. Може да сте задавали твърде много въпроси или да сте блокирали от напрежение и да сте забравили мисълта си по време на говорене. Можем да сгафим по много начини, затова е добре да си „напишем домашното“ предварително. Например, да запомним името на интервюиращият, да разучим историята на компанията, както и какво бихме отговорили на потенциалните въпроси.
Прекъсвали сте интервюиращия
Ако имате навика да прекъсвате другите, докато говорят, това вероятно ще ви изиграе лоша шега по време на интервюто за работа. Прекъсването се тълкува като липса на личен контрол, както и като проява на неуважение, които са 100% причина да не ви поканят на второ интервю.
Не сте изпълнили изискванията
Всяка обява за работа е придружена от изисквания, например определени квалификации, трудов стаж, личностни характеристики и т.н. Това не е случайно. Ако са ви поканили на първо интервю, но HR-ът е доловил несъответствие между информацията във вашето CV и реалните ви квалификации това може да причината да не ви поканят на второ интервю. Опитайте да бъдете максимално конкретни, описвайки опита си, за да няма неудобно разминаване при интервюто за работа.
Били сте твърде настоятелни
Ако проявите прекалена самоувереност, настоятелност и дори агресивност по време на първата среща това може да ви отдалечи от получаване на второ интервю. Прекалената настоятелност се тълкува като отрицателно качество. Трябва да намерим баланс между здравословното самочувствие и умереното му проявяване.
