Любовта има много лица и самата история на „празника на любовта“ го потвърждава! Историята ни разказва как преди да бъде облечен в розов силикон, обилно подсладен с шоколад и задавен в облачета захарен памук, празникът на любовта минава дълъг и често доста ръбест път през вековете. Комерсиална, християнска, мъченическа, романтична, борбена, цинична, първична – любовта винаги е имала място в историята на грешния ни свят, въпреки че не винаги е била празнувана по един и същи начин!
Съвременният календар изобилства от празници, посветени на какво ли не, но 14 февруари определено е дата, чиято празничност датира от векове и която човечеството не се е отказало да отбелязва ритуално от хилядолетия до днес!
Модерният свят е избрал да свърже празника на любовта със Свети Валентин, въпреки очевидното несъответствие между комерсиалните й превъплъщения и името на светеца, умрял в страшни мъки. Но и без да се ровим из страниците на историята, можем със сигурност да твърдим, че в любовните дела не бива да търсим нито разум, нито логика.
Луперкалиите: Древният празник на плътската любов и пречистването
Първите исторически извори за фестивални чествания по средата на февруари датират цели 753 години преди Христа. Те ни пренасят сред плътските езически ритуали на древния празник Луперкалия.
Луперкилиите се чествали между 13-15 февруари в подножието на Палатинския хълм в древен Рим до пещерата Луперкал, известна като леговище на Лупа (вълчицата), отгледала близнаците Ромул и Рем. Както повечето езически ритуали, така и този бил свързан с кървави страсти и жертвоприношения. Жреците-луперци пренасяли в жертва кучета или кози като одирали кожите им, покривали с тях чисто-голите си тела и така започвали няколко-дневните пиршества на Луперкалии. По време на Луперкалиите, мъжете се отдавали на доволни количества кръв и вино, под въздействие на които обикаляли римските околия и налагали с одраните кожи всичко живо по пътя си.
Символиката на празника била свързана с пречистване от старото и подготовка за новия годишен цикъл чрез ритуали за здраве и фертилност. Смятало се, че ударите и връзването с кървава кожа на голото женско тяло осигурявало на жените плодовитост през цялата година.
Празникът бил наричан също и dies Februatus (ден на пречистването), откъдето идва и името на месец Февруари в Юлианския календар.
Денят на пречистването бил предшестван от деня на Юнона, висшата римска богиня, покровителка на майчинството и брака, и еквивалент на гръцката Хера. В този ден, жените пишели любовни обяснения и ги събирали в урна, от която мъжете изтегляли произволно писмо, с вярата че са насочвани от волята на боговете. По този начин се формирали любовни двойки, които прекарвали заедно празника.
Галеналия: Древният езически ритуал за скъсване със старата любов
Според древни исторически източници като писанията на знатния римлянин Катул и други латински поети, още преди около 2000 години, древните римлянки празнували 14 февруари като ритуал за скъсване със старата любов. Празникът се наричал Галеналия и бил посветен на древно-римската богиня-девственица Минерва. Тя била смятана за закрилничка на жените, покровителка на мъдростта и на войната за благородна кауза.
По време на Галеналия, римлянките празнували освобождаването си от връзки с мъже, в чието лице вече не виждали нужната закрила и перспектива за вбъдеще. Жените се събирали на групи и ритуално изгаряли дрехите на мъжете, с които вече не желаели да споделят дом и постеля. Често пъти те предприемали заедно пътувания извън селищата, които обитавали, с цел духовно пречистване и физическо отдалечаване от бившите си половинки.
Свети Валентин или църковното ре-брандиране на dies Februatus
Вековната притегателна сила на езическите ритуали, празнувани в средата на февруари не останала незабелязана от всевиждащите очи на Църквата. През 4в. фестивалите, посветени на плодородието, плътските страсти и свободната любов били официално овластени от Римо-католическата Църквата и покръстени от Папа Юлий I. Така те се разделили с много от своята езическа и плътска символика, и се родил празникът на Свети Валентин, посветен на цели няколко мъченика (не един!), които носели това име. Общото между всички тях били безмилостните екзекуции, които сложили край на житейския им път като християнски проповедници, както и някои от земните им дела, свързани с незаконно извършени по онова време бракосъчетания.
Влюбеният Шекспир и други средновековни истории
Покръстването на езическите ритуали от средата на месец февруари съвсем не попречило на хората от средните векове да свързват празника Свети Валентин с любовните трепети и плътските удоволствия. Още повече, че едно от разпространените вярване сред англичани и французи през средновековието било, че 14 февруари бележи началото на любовния сезон и чифтосването сред птиците.
През 1599г. Шекспир пише трагедията Юлий Цезар, в която покрай разиграващата се историческа драма описва и пасторалния свят на древните пиршества Луперкалии в цялата им първична прелест. Отново в средновековна Европа, гениалният Джофри Чосър написва поема, посветена на годишнина от годежа между Ричард II и Анна Бохемска, в която споменаването на денят Свети Валентин бележи първото писмено доказателство за преплитане между християнската, романтичната и фертилна символика на празника. От тогава датират и първите подаръци, характерни за празника и до днес – ръчно изработени любовни картички, поетични писма и букети с цветя, които влюбените си разменяли.
Денят на влюбените: Как Новото време помаза любовта
В епохата на глобализма, вече всички знаем как и кога се празнува празника на любовта. Балони, картички, огромни плюшени красоти, скъпи ресторанти и всякакви комерсиални изкушения водят класацията сред масовата аудитория. Романтични намигвания, сексуална изобретателност или просто време за малко любов и нежни глезотии са също позволени алтернативи за празнично отбелязване на 14 февруари през втория Милениум.
Разбира се, няма нищо лошо в това да празнуваш любовта, още повече днес – в ерата на разкрепостяването, когато всеки разполага със свободната си воля да намери своя личен начин да почете любимия!
Оставяме днешният ден изцяло на вашето любовно вдъхновение и с риск да се повторим, нека финализираме празнично с единствения възможен извод, наложен от самата история:
Комерсиална, християнска, мъченическа, романтична, борбена, цинична или първична – любовта винаги е била част от делника и празника на човечеството. И в крайна сметка, Тя винаги е означавала едно и също нещо: Любовта е най-древният, вдъхновяващ, желан, най-сладък, ексцентричен и красив аксесоар на живота, без който, влюбени или не, нито един от нас днес не би участвал в тази история.
