Взимането на решения не е толкова лесна задача. Особено за някои от нас. От това какво да облечем за среща до това какво да поръчаме в ресторанта – взимането на решение често е стресиращ процес, a за някои от нас – направо невъзможен. Защо нещо на пръв поглед толкова лесно е трудно за някои хора, а за други не?
Прекаленото премисляне
Отговорът е повече от очевиден. Някои хора имат навика да мислят прекалено много, а това затруднява процеса на вземане на решение. Само си представете, че ви предлагат няколко алтернативи и вие започвате прецизно да пресмятате коя от тях е най-добрия избор в процентно съотношение. Това не само ще ви забави в процеса на вземане на решение, но освен това ще ви обърка още повече и ще изтощи нервната ви система.
Хората, които нямат проблем с взимането на решения често основават избора си на усещане, а не на мислене. Те просто „знаят“ кое е най-доброто за тях в този момент и не си губят времето да обмислят всичко в детайли. Да, със сигурност има грешки. Но това е част от процеса.
Страхът, че ще сгрешим
Когато се страхуваме, че ще направим грешка това затруднява взимането на решение, независимо дали става дума за нещо елементарно като да изберем ябълки на пазара или за нещо важно, например кое предложение на работа да вземем.
Ако приемем, че грешките са част от процеса на нашето личностно развитие и спрем да се страхуваме – това ще отвори пространство у нас, в което да можем да чуем вътрешния си глас, интуицията или просто онова гласче, което някак винаги „знае“.
Желанието да сме перфектни
Желанието да сме перфектни е способно да саботира не само способността ни да вземаме решения, но и целия ни живот. Ако вярваме, че състоянието „перфектност“ е възможно, то сериозно сме загазили. Нека си зададем въпроса: „Перфектни, но според кого?“ Перфекционизмът е способен да убие радостта от дейността ни, без значение каква е тя.
Вместо да се наслаждаваме на процеса, ние ще фиксираме ума си в резултата. Това на свой ред ще вдигне тревожността ни – „Ами ако не се справя, както ТРЯБВА?“. Какво ще стане ако допуснем в ума си мисълта: „Не е нужно да съм перфектен.“ Вземането на решения ще стане не само лесна, но и приятна задача, която ще решаваме с усмивка всеки ден!
