Любовта е като крехко цвете, което има нужда първо да се засее, после да се разлисти и накрая – да разцъфти. Много често смятаме това за скучно и отегчително, тъй като отнема много време. Като съвременни хора с “бързи умове” и много задачи искаме всичко на момента. А разбирането ни за любовта често включва „парещи“ епитети като – страстна, гореща, сексуална, дива, запомняща се, веднъж в живота. Всъщност, много скоро разбираме, че искрата, която бързо пламва, много бързо се превръща в пепел, а ние оставаме с недоумяващ поглед пред изключително бързо разигралата се в сърцето ни любовна сцена.
Бързата любов, която бързо прегаря
Това, което в романтичните драми се описва като “любов от пръв поглед” всъщност има не толкова романтичен корен. Според психологическата теория, наречена “Имаго” (Imago Theory), изготвена от Харвил Хендрикс, ние имаме склонност да се чувстваме неудържимо привлечени към хора, които по някакъв начин напомнят на важни фигури от нашето минало. Например, баща ни, майка ни и други значими хора, които чувстваме близки.
Именно поради тази причина ние започваме изведнъж да чувстваме напълно непознат за нас човек иключително близък и “познат”. По напълно нелогични основания. Тази бърза и страстна авантюра обаче е обречена от самото начало, тъй като несъзнаваните й механизми съвсем не целят безметежното щастие. Тяхната цел е да възобновят стари неотработени травми и емоции у нас чрез другия, за да можем да ги видим и излекуваме в себе си. Не е учудващо, че най-бурните любовни истории нараняват най-много, нали?
Бавните връзки, които остават повече
Едно от важните качества на здравословните и удовлетвряващи отношения, които остават за дълго е качеството “обективност”. Т.е. тези отношения не се базират на несъзнавани механизми, нито на фантазии и илюзии, а са обективни, а ние си даваме времето, в което да разберем това.
Факт е, че психиката ни ще ни срещне с не една бурна любов, която неминуемо ще разбие сърцето ни. Но когато искаме да намерим онази любов, която ще остане с нас за дълго, трябва да й дадем време да се случи. А това естествено отнема време.
За целта трябва да стъпваме бавно. Да правим малки крачки вместо да се хвърляме с главата надолу в любовната пропаст. Ако не искаме искрата да прегори със скоростта на светлината трябва да се научим да чакаме, да забавяме осъществяването на желанието и да се учим да го отглеждаме – в себе си и у другия.
Бавните връзки ни дават възможността да останем себе си и да се развиваме, вмсето да окупират живота ни. Те изграждат стабилна база в реалността, а любовта се базира на доверие, емпатия, разбиране, съчувствие и най-вече – на отдаденост.
