7-8 часа сън. Толкова според специалистите са необходими за всеки възрастен човек, за да се възстанови и да бъде пълноценен в ежедневието си. Има обаче хора, които спят по два-три пъти по-малко от нормата и се чувстват прекрасно. Къде е тайната ли? Според някои за всичко е „виновна” генетиката. Но възможно е, това да е личностна черта и да е признак на гениалност.
Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.)
Римският политик и пълководец Гай Юлий Цезар застава начело на великата Римска империя и завинаги променя културата на бъдеща Европа. Той удържа победа в гражданска война и става една от най-великите личности не само на своята епоха, но и в историята на човечеството. Според летописи, Гай Юлий Цезар е спал само по 3 часа в денонощието. При това не е търсел привилегии и допълнителни удобства. По време на военни походи е лягал наравно с войниците на земята под открито небе.
Леонардо да Винчи (1452-1519 г.)
Може би трябва да допълним списъка с велики постижения и творчески тайни на Леонардо да Винчи с още един пункт. Гениалният художник и изобретател е спал по 15-20 минути на всеки четири часа (падат се около 2 часа сън на денонощие). Останалите 22 часа Леонардо е работил и творил неуморно.
Днес тази схема за сън се нарича „многофазен сън”. Смята се, че този режим позволява да се увеличи времето за бодърстване до 20-22 часа в денонощието. Тази схема има доста почитатели, но както се вижда втори да Винчи няма.
Бенджамин Франклин (1706-1790 г.)
Бенджамин Франклин – известният политик, дипломат и учен подписва Декларацията за независимост на Съединените щати, Конституцията на страната и Версайския мирен договор. Портретът му краси стодоларовата банкнота. Според думите на Бенджамин Франклин хубавото не трябва да бъде в изобилие. А сънят – несъмнено е благо. Франклин се е придържал към строга дисциплина дори и що се отнася до съня. Отморявал е не повече от 4 часа на денонощие.
Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.)
Навярно сте чували афоризма „Наполеон спи 4 часа, старците – 5, войниците – 6, жените – 7, мъжете – 8 , а 9 – само болните”. И действително. Наполеон Бонапарт обикновено се е отправял към постелята около полунощ и е спал до 2-3 ч. през нощта. След което е ставал, работил, мислил и планирал и към 5 часа сутринта отново е лягал за около 2 часа. Общо му се събирали 4 до 5 часа сън на денонощие. Според историците заради постоянния стрес великият пълководец е страдал от безсъние и понякога дори не мигвал. Някои обясняват историческия провал на битката при Ватерло именно с катастрофалния недостиг на сън на пълководеца. Показателно е, че отивайки на заточение на остров Света Елена, Наполеон се превърнал в човек от типа „сова” – заспивал късно, но и спал до късно.
Томас Джеферсън (1743-1826 г.)
Томас Джеферсън е спал по 2 часа на денонощие. От записките му става ясно, че политикът не се е придържал към никакъв режим. Лягал си е в различно време, преди сън задължително е четял, а след това се е събуждал с първите лъчи на слънцето.
Томас Алва Едисън (1847-1931 г.)
Световно известният изобретател, измислил фонографът (устройство, което позволява да се записват и възпроизвеждат звуци), крушката и култовата дума „ало” е разказвал приживе, че спи по 5 часа на денонощие. Както и повечето гении, така и той е смятал съня за чиста загуба на време и признак на ленивост. Затова Едисън буквално презирал съня и лежането. Може би и това го е подтикнало да създаде електрическата лампа. До преди това хората са осветлявали домовете си със свещи и са спали по 10 часа всеки ден. С появата на крушката на Томас Едисън нормата за сън се съкращава до 7-8 часа.
Интересен е фактът, че в лабораторията на учения е стоял малък диван. Злите езици говорят, че на него Едисън си подремвал от време на време.
Никола Тесла (1856-1943 г.)
Още един гениален учен, известен физик и изобретател е спал по 2-3 часа на денонощие. По спомените на съвременниците на Никола Тесла той е можел да работи без почивка, дори когато е бил много уморен. „Главата ми се върти от умора, но не мога да прекратя работа. Експериментите ми са толкова важни, толкова прекрасни, толкова удивителни, че наистина ми е трудно да се отделя от тях, дори за да хапна. А когато се опитам да заспя, мислите ми пак са там. Предполагам, че ще продължа така, докато не падна и не умра”, е казал ученият, постигнал невероятни достижения в областта на променливия ток и електроснабдяването. След поредни безсънни нощи обаче Тесла все пак се е отдавал на продължителен сън, за да възстанови силите си.
Уинстън Чърчил (1874-1965 г.)
Един от най-великите британци в историята (според мнението на самите британци) Уинстън Чърчил се е придържал към следната схема за сън всеки ден: лягал си е в 3.00 ч. през нощта и е ставал около 8.00 ч. сутрин. Тоест – спал е по пет часа на денонощие. Когато имал възможност обаче, мъдрият политик не пренебрегвал възможността да се наслади на следобедна дрямка. „Трябва да спите в промеждутъка между обяда и вечерята. Сваляйте дрехите и лягайте. Аз винаги така правя. И не си мислете, че ще свършите по-малко работа, когато спите през деня. Това е глупаво мнение на хора, които нямат фантазия. Напротив, можете да свършите повече, защото получавате два дни в един, или в краен случай поне ден и половина”, казвал е Чърчил.
Салвадор Дали (1904-1989 г.)
Няма достоверни източници колко часа на ден е спал неповторимият испански художник Салвадор Дали. Има свидетелства обаче, че както Леонардо да Винчи, така и той е практикувал многофазен сън. Дали е поставял метален поднос до леглото, а в ръката си над него е държал лъжица. Когато влизал в дълбоката фаза на съня, лъжицата падала и той се събуждал от този шум. Според думите му промеждутъкът между съня и бодърстването му е давал нови идеи.
Маргарет Тачър (1925-2013 г.)
„Желязната лейди” е била истински работохолик. Отдавала се е на съня по 4-5 часа в денонощието, а понякога е заспивала едва за час-два. Самата тя говори за съня така: „Никога не съм спала много. Моят живот е моята работа. Някои хора работят, за да живеят. Аз живея, за да работя. Често спя по час и половина, защото предпочитам да жертвам времето за сън, но да имам прилична прическа например”, споделя Маргарет Тачър.
