Представете си, че любовта е вкусно блюдо тип „направи си сам“, което се приготвя собственоръчно от двама. Всеки има различни вкусови предпочитания и диета, но целта е една и съща – да се заситим и по възможност – да не се натровим. Ако любовта беше рецепта – кои са съставките, които добавяте вие и кои – тези, които добавя вашият партньор? Какъв е вкусът накрая? Може би си мислите, че сред най-важните съставки за щастлива любов са редовния секс, откритата комуникация и чувството за близост и интимост.
Това безспорно са важни елементи от всяка „удовлетворяваща“ рецепта. Според американско изследване от 2006г. в областта на взаимоотношенията, най-важната съставка, която можем да добавим в рецептата за щастлива любов е нещо, което всички ние невидимо пропускаме в отношенията си – това е щедростта. Ако искате да имате трайни и удовлетворяващи взаимоотношения с партньора си, не трябва да се скъпите на нежност, обич и жестове, според изследването. Какво рябва да знаем за щедростта и как да я приложим на практика?
Щедростта е нещо, което се учи
Щедростта е поведение, което се учи в детска възраст в зависимост от примера на възрастните. Ако те са били скъпеници на обич, внимание и подаръци, то и ние ще бъдем такива. Става дума за модел на поведение, който може да бъде променен. Трудността идва от това да погледнем на собственото си скъперничество от друг ъгъл – като начин на справяне и оцеляване, заучен в детството, от който вече нямаме нужда като възарстни.
Щедростта не е компромис със себе си
За някои хора да бъдат щедри означава да лишат себе си от нещо, за да го дадат на някой друг. Това е тип мислене от позицията на „недоимъка“, задвижвана от страха ни за оцеляване. Щедростта е продиктувана от мисленето „има за всички в изобилие“. Много по-лесно е да бъдеш щедър ако не се срахуваш за оцеляването си, а напротив – радваш се на изобилието, което живота предоставя за всеки един от нас.
Щедростта е основата на щастливата любов
Любовта е щедра. Тя дава със сърце и душа. Ако няма щедрост, няма и любов. Ако не сме се научили да даваме от сърце и душа, все още не сме познали любовта. Но не е късно. Щедростта е модел на поведение, който, както казахме, може да се научи, а радостта в очите на любимия е нашият дар, който осмисля всичко.
