Съвременната жена е силна, независима, успешна. Тя прилича на многоръкия бог Шива и никога не се оплаква от безкрайните си ангажименти. Тя ражда деца, грижи се за домакинството и изкарва достатъчно, за да си позволява луксозни почивки. Тя печели битки в кариерата и никога не се разболява. Тя е силната жена на деня. Тя е шаблонът, който обществото опитва да ни наложи, за да ни направи смели жени-войни, които отдавна са спрели да имат … сърца.
Да, едно от качествата, които ни правят жени е нашето сърце, чувства, уязвимост. Синдромът на „силната жена“ невидимо ни осакатява и от идеален образ се превръщаме в изтощени, неудовлетворени и свадливи жени, на които просто им е писнало от много, много време да бъдат … силни.
Защо не можем да си позволим лукса да бъдем слаби?
За да сторим това отдавна забравено нещо трябва да имаме нещо друго, което явно също ни липсва от много време – доверие. Да се доверим, че нещата ще бъдат наред не само с наше активно участие. Да се доверим, че другите ще се справят и сами. Да се доверим на своя мъж, че може да носи част от нашата тежест на плещите си.
Всъщност, да си позволим да бъдем слаби иска от нас да пуснем контрола, както и да делегираме отговорностите си на някой друг. Защото колкото повече отговорности носим, толкова по-изтощени ще ставаме. Нужно ли ни е това?
Две вълшебни думички: помогни ми
Силната жена безспорно няма нужда от помощ. Тя може да прави всичко сама. И често го прави. Но това няма да я направи щастлива. Жената не иска да бъде сама, а заедно. Тя иска да споделя своя свят, емоции, преживявания. Тя има нужда да каже: моля те, помогни ми.
Тези вълшебни думички не означават, че жената не може да се справи и сама. Може, и още как? Просто не иска. Приемането на помощ и подкрепа създава свързаност, взаимност, доверие. Бъди тук за мен и аз ще бъда тук за теб. Можем да бъде силни. Можем да бъдем и слаби. Можем да бъдем точно такива, каквито сме.
