Можем да възприемаме провалените си връзки като неуспех на нашата „любовна компетентност“ или като учители, които ни помагат да израстваме като личности, като светоусещане, като партньори. Да, никак не е лесно да си признаем, че не сме били достатъчно компетентни, за да се справим с трудностите и предизвикателствата на взаимоотношенията. Но това е единственият начин да посрещнем реалността „очи в очи“, како и уроците, които тя носи със себе си като дар, който може да ни трансформира и обнови, за да ставаме все по-чиста версия на самите себе си.
Партньорът ни не ни принадлежи
Няма значение дали сте заедно от един месец или 20 години – вашият партньор не ви принадлежи. Една от най-големите илюзии е да смятаме, че другият не наша собственост и можем да го контролираме и навигираме така, както ни е удобно на нас. Е, в крайна сметка разбираме, че другият има „свое мнение“ по въпроса и понякога си тръгва от нас просто, защото сме го приели за даденост или не можем да видим и оценим неговото право да бъде такъв, какъвто е.
Освен това, се променя с времето
Нищо не е константно и можем да видим този феномен в нашите провалени връзки. Няма как след няколко години партньорът ни да бъде същият човек, който сме срещнали за първи път. Няма как той да мисли и чувства същото. Понякога промените са малки, друг път – те са толкова големи, че поставят връзката ни под сериозно изпитание. Всичко зависи от нас – дали и как приемаме своята собствена промяната и промяната в любимия ни човек.
Всеки има нужда от време за себе си
Това е един от важните уроци, които обикновено научаваме чрез провалените си връзки. Ако вие подценявате времето за себе си вероятно се вкопчвате твърде много във връзката си, а това води до ефект „задушаване на другия“. Или обратното. Времето за себе си ни дава глътка свеж въздух и пространство, в което да си припомним, че сме отделни личности, които имат „свои“ потребности и нужди, които не са свързани със връзката с другия.
Трябва да сме благодарни за това, което имаме
Една от грешките, които всички ние допускаме във връзките си е да искаме все повече и повече. Искаме по-красива жена или по-преуспял мъж. Искаме още и още. Това е опасна примамка, тъй като отклонява вниманието ни от това какво всъщност имаме.
Всеки от нас заслужава добър човек
В крайна сметка, един от уроците на провалените ни връзки е, че заслужаваме добър човек. Всички ние стигаме до този извод. Уморени от егоизъм, обвинения и драми. Уморени от краткотрайни страсти, които не топлят душата ни. Всеки от нас има нужда от добър човек, който ще ни приема такива, каквито сме и ще ни обича не само, когато е лесно, но най-вече – когато е трудно. Защото когато душата е уморена има нужда от другар, с който ще се чувства в безопасност. Защитена, сгушена, приютена в най-топлата прегръдка на взаимността.
