Любовта може да бъде много сложна или много лесна. Няма средно положение. Нашият ум може да създаде хиляди изисквания към другия, рамки и шаблони, в които непрекъснато да иска да го впише. Или просто да се умори и да се оттегли. И тогава идва лесното. Каквото идва – приемаме. Каквото си отива – приемаме. Защото самият кръг на случване е любов, а изискванията в голяма степен ни пречат да я изживеем. И все пак, има знаци, които не са толкова очевидни, но душата ни ги разпознава като пътеводители. Това са знаците, че той е Единствения. Този, който е дошъл в живота ни, за да остане. Колкото – толкова.
Усещането, че това е „правилният мъж“ за нас
Ако не сме притъпили интуицията си с логичните аргументи на ума вероятно ще чуем гласа й, който ни казва: „С него си на правилния път…“ Няма значение къде ще те отведе той, няма значение дали той ще отговаря на изискванията на семейството ти и обществото, няма значение дали съвпада с представите ти за идеалното. Той е тук, за да остане, защото има на какво да те научи. Но не очаквай да остане завинаги – това е твърде много за някои връзки, а за други – твърде малко.
Усещането, че сме в безопасност
Неговите ръце са като стени, а усмивката му е като покрив, които ни предпазват от вледеняващия вятър на несигурността. Да, правилният мъж ще се усеща като заслон, в който ще преживеем интимността на доверието. Сила, сигурност, усещане за защитеност. Ако ги има, този мъж ще остане. Но не очаквай да остане завинаги – това е твърде много за някои връзки, а за други – твърде малко.
Усещането, когато тялото ни казва „Да!“
Или усещането за сексуална съвместимост. Ако избираме мъжа си с ума, вероятността тялото ни да каже „не“ е голяма. То няма да използва думи, но ще използва физически знаци – гинекологични проблеми и други… Ако тялото ни казва „не“, нека се вслушаме в безмълвните му думи. Ако казва „да“, можем да сме сигурни, че той е правилният мъж за нашето тяло. Но не очаквай да остане завинаги – това е твърде много за някои връзки, а за други – твърде малко…
