В свят, който поставя на пиедестал разума и логиката, емоциите са като подвижни пясъци, от които често искаме да се освободим, но без особен успех. Наричаме себе си „хомо сапиенс“, което означава „мислещ биологичен вид“, изобретили сме тестове за измерване на интелигентността, но все още не сме измислили начин за опитомяване на емоциите си. Защото има една истина – когато емоциите надигнат глас и цялата интелигентност на света не струва пет пари.
Каква е ирационалната логика на емоциите?
Биологическата функция на емоциите е да ни подтикнат към определено действие. Дали да защитим себе си или другия, дали да направим важна промяна, която отдавна отлагаме. Емоцията идва като катализатор, който трансформира реалността в нас и около нас. Самият коен на думата емоция или от англ. „emotion“ или от лат. „emovere“ означава „движа се“. Емоцията е енергия в движение и нейната цел е действие. Не случайно при гняв кръвта отива в ръцете, за да ни даде енергия за борба. При страх кръвта се стича в краката, за да можем да побегнем и да се спасим. При тъга тялото ни помага да се адаптираме към ситуацията чрез спад в енергийното ниво и забавяне на метболизма, което ни позволява да спрем и да осъзнаем болката, през която преминаваме.
Ах, тази емоционална амигдала…
Даниел Голман, авторът на книгата „Емоционалната интелигентност“ поставя амигдалата в основата на емоционалната геометрия. В ахитектурата на мозъка, според него, амигдалата играе ролята на „спешен кол център“, в който операторите са готови във всеки един момент да задействат охранителната система. Например, при страх, тя изпраща съпбщение до всички зони в мозъка, отключва хормоните в тялото, активира реакцията „борба или бягство“, мобилизира краката, мускулите и храносмилателната система. амигдалата нарежда на мускулите по лицето да се опънат в уплашена гримаса, а мозъкът се настройва да възпримема всички сигнали за опасност.
Амигдалата също така пази всички емоционални спомени. На нея дължим факта, че много по-лесно помним онези факти и събития, които са свързани с емоция. Проблемът е, че емоциналните спомени са лоши водачи. Понякога емоционалните архиви са с изтекъм срок на годност, но продължават да ни влияят. В тези случаи ние можем да сме хванати в капана на емоция като гняв или страх, без да има пряка връзка за това в реалния ни живот. В тези случаи е добре да започнем да пренаписваме емоционалната си история като започнем да развиваме емоционалната си интелигентност, намалим реактивността си и повишим осъзнаването си за собствените си емоции. А насочената работа с психолог или психотерапевт може да ни спести много време и лутане в сложните лабиринти на емоциите.
Прочетете още:
Емоциите: защо е толкова важно да ги изразяваме качествено
Емоционална интелигентност: колко е важно да познаваш емоциите си
