В първата част на нашата история ви разказахме за 2 дами от световна величина, които са израснали в различен век, имали са различна съдба, различни интереси и сфери на работа, но са вършели всичко с еднакво отдаване, енстусиазъм, желание за успех и любов към работата си, което гие довело до завоюяване на Нобелова награда. И Мария Склодовска Кюри, и Уангари Маатаи са част от едно световно движение, което вярва, че мястото на жените не е по правило в кухнята, а лабораторята и на политическата сцена. Кои други жени в историята са били отличение с тази впечатляваща награда?
Франсоаз Баре-Синуси
Франсоаз Баре-Синуси е вирусолог, който живее и работи във Франция, където е директор на дирекция „Регулиране на ретровирусните инфекции“. Франсоаз Баре-Синуси е родена в Париж на 30 юли 1947 г. и започва работа в Института Пастьор в Париж през 70-те години на миналия век. Баре-Синуси защитава докторската си степен през 1975 г. и започва работа в Националната агенция за СПИН изследвания във Франция и като консултантка на Световната здравна организация и UNAIDS-ХИВ.
Франсоаз Баре-Синуси участва в откриването през 1983 г. на ретровируса ХИВ, предизвикващ СПИН, като част от екипа на Люк Монтание. С течение на времето и по-тясната ѝ работа с вируса Баре-Синусиизследва широко вируса и дори си сътрудничи с развиващите се страни, за да се опитат да контролират болестта и да се справят с предизвикателствата, които вирусът поставя пред човечесвтото.
Франсоаз Баре-Синуси бе удостоен с Нобеловата награда за физиология и медицина през 2008 г. заедно с Люк Монтание.
Малала Юсафзаи
Малала Юсафзаи е световноизвестна като най-младият носител на Нобелова награда в цялата история на тези отличия. Малала Юсафзаи е родена в Мингора, Пакистан през 1997 г. Нейното семейство активно развива и управлява мрежа от училища.
В началото на 2009 г. Малала участва в програма на Би Би Си – анонимно и под псевдоним. В предаването тя разказва с подробности и детайли за живота си под талибанската окупация. Малала придобива широка популярност и световна известност, след като за нея бе излъчен документален филм. През октомври 2012 г. талибански стрелец се опитва да я убие, вероятно с цел да я накара да замлъкне завинаги, слагайки край на нейните разкази и разкрития за животинската жестокост на талибаните в Пакистан и Афганистан.
След като се възстановява, Малала Юсафзаи се посвещава на образователния активизъм, който е особено насочен към момичетата. Създава „Малала Фонд“, който е организация с нестопанска цел. Активизмът, безстрашието и твърдата позиция и вяра в бъдещето на Малала й носят Нобелова награда за мир за 2014 г. Тя поделя отличието с заедно с индийския общественик Кайлаш Сатяртхи, който получи наградата „за борба срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование“.
Тауакул Абд ас-Салям Карман
Тауакул Абд ас-Салям Карман е родена в Йемен през 1979 г. и е завършила специалност „Политология“ в университета на Сана. През 2005 г., в сътрудничество със седем други жени журналисти, Карман основава организацията „Журналисти без вериги“, чиято цел е да се бори за правата на човека и особено жените в мюсюлманските държави и общества в Близкия Изток.
Между 2007 г. и 2010 г. Тауакул Абд ас-Салям Карман е лидер на множество протести, демонстрации и акции на площад „Тахрир“ в Сана. Карман получава международно признание, след огромната ѝ роля в Йеменските протести през 2011 г., където взема активно участва в демонстрациите. Тауакул Абд ас-Салям Карман често е нарича „Майка на революцията“ и „Желязната жена“. За цялостната си работа и отдаденост Тауакул Абд ас-Салям Карман получава Нобеловата награда за мир за 2011 г.
